Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вече потриваха ръчички, но БСП ги удари през пръстите! Изненадващият ход предрешава бъдещия кабинет
  • Новини

Вече потриваха ръчички, но БСП ги удари през пръстите! Изненадващият ход предрешава бъдещия кабинет

Иван Димитров Пешев юли 25, 2022
bspbositirvo.jpg

БСП задържа поне до петък третия проучвателен мандат за съставяне на правителство в рамките на 47-ото Народно събрание.

Това стана ясно от изявлението на Георги Свиленски веднага след края на Изпълнителното бюро днес.

Председателят на парламентарната група на „БСП за България“ обяви, че на заседанието е взето решение да бъдат предложени два варианта пред Национален съвет на партията.

Едва след гласуването във вторник ще стане ясно и крайното решение на левицата.

Въпреки настоятелните въпроси от журналистите Свиленски отказа да поясни какво съдържат визираните от него два варианта.

Очаква се по-късно днес светлина по въпроса да хвърли председателят на БСП Корнелия Нинова.

Още информация:

Лидерът на „Има такъв народ“ Станислав Трифонов излезе с коментар за изтеклия запис от заседанието на „Демократична България“, който предизвика вълна от политически реакции и обрати по време на решаващите часове в опит за съставяне на правителство при третия мандат на БСП. На този фон от ИТН заявиха, че приключват преговорите.

„Винаги съм се чудел кога и как се появява чувството за срам у един човек. В крайна сметка, не се срамуваш по желание. Или се срамуваш, или не се срамуваш. Е, как става така, че едни хора се срамуват от нещо, а други – не. Може би всичко това се корени в детството, семейството, възпитанието, училището, църквата. Не знам“, написа Трифонов на официалния си профил във фейсбук и допълни: „Но уважаеми приятелю, който четеш тези редове, абсолютен факт е, че ти или изпитваш чувство за срам, когато има нещо срамно, или не. А чувството за срам ни пази да не правим глупости и да не се излагаме, да си пазим достойнството и уважението към себе си. Сега аз не изнасям някаква лекция, а прости ви казвам как разсъждавам аз.“

По думите му ръководителят на ДБ Христо Иванов не притежава чувство за срам.

„В петък, без да знае, че камерите и микрофоните в парламента работят, обясни на съпартийците си отношението към мен и към „Има такъв народ“. От неговите думи ми стана ясно, че аз, колегите от „Има такъв народ“ и хората гласували за нас сме втора ръка хора. Нас ни приемат с отвращение, за да има коалиция. Ние трябва да се съгласяваме с всичко, което казват другите три партии, не трябва да имаме министри, не трябва да казваме колко некадърно и неадекватно е дадено решение, колко нефелен и конституционно неиздържан е даден законопроект. Трябва да си мълчим и да правим, каквото ни кажат, защото иначе ще ни обвинят, че сме с ГЕРБ и ДПС и край с нас“, посочи още Слави Трифонов.

Лидерът на ИТН обоснова решението си да напуснат преговорите за съставянате на кабинет с останалите партии в рамките на третия мандат, връчен на БСП, като заяви лаконично: „В петък отказах „Има такъв народ“ да бъде изтривалка за такива като Христо Иванов“.

„И днес в някакво интервю същият Христо Иванов казал – какво като Слави Трифонов видял някакво лицемерие. По думите му, след нови избори лицемерието в българската политика нямало да изчезне и аз нямало да я излекувам от лицемерието. И видете ли – важно било да управляваме тази страна. А пък ако ще да е с лицемерие. Така ли? Ами, аз не мисля така. Смятам, че да си лицемерен е обидно за хората, които гласуват за теб. А и въобще. Да си лицемерен значи да се опитваш да лъжеш красиво. Явно такива, като Христо Иванов, не се притесняват да бъдат лицемерни. Те просто се смятат за повече от другите. По незнайно какви причини ,обаче, аз не съм като тях и честно да ви кажа – това много ме радва“, завърши поста си в социалните мрежи Трифонов.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Виждали ли сте спящия великан до Кръстова гора?
Next: Пряко предаване от село Телма, кой би предположил, че е възможно: Прасета изядоха стопанина си, разкъсаха го на парчета

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.