Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вече 11 години няма осъдени за смъртта на родилката Деяна
  • Новини

Вече 11 години няма осъдени за смъртта на родилката Деяна

Иван Димитров Пешев юли 22, 2022
deqnarodilkalekarr.jpg

Вече 11 години няма осъдени за смърта на 19-годишната родилка Деяна. Тя ражда момченце през 2011 година, но 42 дни по-късно умира.

„Изписаха я от родилното с висока температура, а по-късно се оказа, че причината за смъртта на дъщеря ми е забравена от специализантка плацента в матката, която е предизвикала инфекция в целия организъм на Деяна“, каза за Нова Тв майката на починалата Людмила Белинова.

„Повдигнати бяха обвинения срещу двама лекари от Шейново и четирима от „Пирогов“, но досега няма осъдени.

Делото беше прекратявано няколко пъти по различни причини, като последното е пренасрочено за октомври. Вече губим надежда, че ще има справедливост“, допълва Людмила.

„Синът на Деяна сега е на 11 години и за него майка му е звездичка. Често сядаме на пейка и гледаме как другите деца играят с майките си. Той обаче никога не е бил целуван или прегръщан от майка си, а е толкова мило дете, постоянно се гушка в нас“, казва още Людмила.

Момичето почина през 2011 г., дни след като роди в столичната болница „Шейново”. Обвиняеми по случая са шестима лекари. Съдебният процес обаче буксува от години. Преди няколко дни делото е отложено за пореден път, съобщава NOVA.

„Последното, което ми каза, беше: „Искам да ми обещаеш, че каквото и да се случи с мен, ти ще се грижиш за Майки и ти ще го отгледаш”. След това повече не я видях”, разказва майката на момичето – Людмила Велинова.

Георгиева умира 42 дни, след като ражда сина си. Според епикризата родилката е била изписана в добро състояние.

„Всъщност то беше критично – с много висока температура, силни болки в корема, повръщане, разстройство. Диагнозата, която поставиха, беше летен вирус. Просто побързаха да се отърват от летния вирус като я изпратиха вкъщи”, добавя Велинова.

Оказва се, че части от плацентата са останали в тялото на жената и тя развива сепсис.

Корупция, чувство за безнаказаност, лекарски грешки без виновници, източване на здравната каса, лекарска немарливост… Това са все прояви на т.нар. бяла мафия у нас – лекарската мафия, която търгува със здравето и човешките животи.

Поредната жертва на „белите престилки” е 19-годишната Деяна Георгиева, която остави новороденото си бебе сираче само защото отказала да плати за „избор на лекарски екип”.

След раждането от 60 кг става 97

Деяна Георгиева ражда на 12 септември в болница Шейново. Преди да постъпи, лекарите няколко пъти я питали ще си плати ли „избор на лекарски екип”. Диди решава да си спести тези 950 лева, тъй като се чувства здрава, а и предпочита да отдели парите за детето.

Майкъл се ражда 3,500 кг със секцио заради появили се усложнения. След като я изписват, Диди вдига температура, постоянно се оплаква от болки в корема. Мъжът й Марат е силно притеснен и вика „Бърза помощ”, а по-късно Деяна постъпва в „Пирогов” със съмнение за салмонела. От 60 кг става 97. Там състоянието й се стабилизира и Диди започва дори да се храни.

Въпреки това, след като я изписват, майката постъпва в нефрологията на Александровска болница, а по-късно – в реанимацията. Извадена е матката й заради сепсис, който отива към сърцето. Лекарите признават, че е имало остатъци от плацента. Скоро става ясно, че за Диди няма надежда, тя умира.

“Умирам, отгледайте ми детенцето”

Това са последните думи на Диди. Пред „България днес” нейната най-добра приятелка 20-годишната Тери Рабаджийска разказва за последните дни от живота на Деяна, която й била като сестра.

„Тери, и аз те обичам, обещавам да се боря”, през сълзи промълвила Диди няколко дни преди да си отиде. Лекарите вече й давали 1% шанс за живот, отписа ли я. Въпреки това, роднините на родилката и до ден-днешен не знаят какво точно е довело до смъртта й. От Александровска болница обещават след края на разследването да съобщят причините за смъртта на Диди публично.

„Дори да се изясни кой лекар е виновен, какво ще му направят?! Убил е човек. Ако аз убия човек, ме чакат 20 години. Ако доктор убие човек, трябва да получи не 20, а 40 години! И семейството да получи кръвнина от болницата и от държавата в размер на поне 4-5 милиона лева. Но това няма да стане – бялата мафия си пази задника”, коментират потресени майки по форумите.

Случаят с 19-годишната родилка предизвика бурни коментари по форумите, макар далеч да не е единствен. В България няма наказани лекари заради грешки или немарливост, както няма осъдени мафиоти за поръчкови убийства. Разлика между двете мафии има ли?!

Стела Йорданова

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В МОМЕНТА: Над България е надвиснала огромна опасност, огнената стихия вече обхваща и съседите, вижте
Next: Синоптичката на БНТ Eва Кикерезова съсипа българското море: Мръсно, скъпо, кич

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.