Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вече 35 години родители издирват безследно изчезналото си дете – крепят ги само думите на Ванга
  • Новини

Вече 35 години родители издирват безследно изчезналото си дете – крепят ги само думите на Ванга

Иван Димитров Пешев юли 25, 2023
gfdgrthtrhththt.png

За чудесата, свързани с личността на баба Ванга , всички сме чували какви ли не истории. Освен със съвети и рецепти за здраве, петричката пророчица е помогнала на хиляди хора да променят живота си или пък да преодолеят страданието си.

Един от най-нашумелите случаи от близкото минало, свързан с личността на Ванга, е изчезването на малко момченце, чието издирване продължава и днес от страна на отчаяните родители, вече 35 години след случката.

Всъщност над 1000 са неразгаданите случаи на изчезнали деца в България. Зад всеки от тях стои огромната мъка на родителите, безброй въпроси без отговори, терзания, безсънни нощи и малка като светулка надежда, че някой ден майките и бащите отново ще прегърнат рожбите си.

Един от най-мистериозните случаи се разиграва в полскотръмбешното село Куцина. Там се губят следите на 5-годишния Марин Георгиев Маринов , който дошъл в малкото населено място на гости на леля си. Това се случва през лятото на 1987 г., но и до днес семейството продължава да търси сина си.

изчезнало момченце

Крепи ги предсказанието на Ванга , която била категорична, че момчето е живо и след десетилетия ще се намери, а истината ще излезе наяве, пише „Борба“.

Близки на родителите настояват случаят да се популяризира и ако някой от Куцина и района е замесен или е премълчал факти около изчезването, да проговори, макар и след толкова много години.

Марин Георгиев Маринов е роден на 26 август 1981 г. в Мадан. Той е първа рожба на Емилия и Георги Маринови. Семейството обитавало жилище заедно с бабата и дядото на детето. Лелята на момчето се омъжва за човек от Куцина и се мести там. Въпреки разстоянието двете фамилии поддържат топли отношения и често си ходят на гости.

В началото на август 1987 г. Марин и родителите му отиват с автобус да посетят близките си в полскотръмбешкото село. Планът бил след няколко нощувки всички заедно да заминат на море.

На 2 август момченцето получава подранил подарък за рождения си ден – синьо колело, украсено с червена панделка на волана. Грабва велосипеда и отива да си играе навън. Заедно с приятели обикаля махалата и се забавлява на воля. Прибира се за следобеден сън и към 16:00 часа отново излиза на върти педалите. Това е последният път, в който семейството вижда Марин.

изчезналият Мартин

Бил е облечен с оранжева тениска, червени панталонки и бели обувки.

Два часа по-късно майката и лелята на детето решават да отидат до магазина и по пътя да приберат малчугана. Не го срещнали, но предположили, че е отишъл в парка, защото оттам се чувал детски смях. Предположението им не се оправдало и когато пристигнали на място, не го намерили.

Уплашени, хукнали да го търсят из цялото село и да разпитват всички. В онзи момент в Куцина кипял живот – десетки млади били седнали в заведенията, магазините за хранителни стоки били пълни с клиенти, възрастните стояли по пейките пред къщите си. Не вярвали Марин да се е загубил, защото той познавал добре селото.

Започнало да се свечерява и семейството сигнализирало в полицията. На другия ден униформените се заемат да търсят момчето, обхождат всеки дом в Куцина, разпитват всички другарчета на детето. Включват се и водолази, които претърсват река Янтра. Никой обаче не знае нищо, а от малчугана няма и следа.

На третия ден от изчезването майката и дядото заминават спешно за Петрич, за да търсят помощ от Ванга. Макар да нямали записан час за среща, рискували да изминат пътя дотам с надеждата да научат нещо за момчето.

При пристигането си пророчицата излиза от дома си и веднага ги кани да влязат. Разговора подхваща майката, която пита дали Марин е мъртъв. Ванга обаче била категорична, че детето е живо и здраво и го вижда да си играе с пръчка в гората. Казва им, че ще изминат много години, преди да го открият, но ще дойде ден, в който цялата история ще се разплете.

Най-изненадващото при срещата с нея било запитването й дали са открили колелото. Към онзи момент велосипедът също изчезнал. Когато обаче се върнали в Куцина, го намерили подпрян на къща в близост до дома на лелята. На волана още стояла червената панделка. Колелото е изпратено за снемане на отпечатъци в криминален център в Москва, но по него не открили нищо.

Семейството посветило целия си живот в издирване на Марин. Посещавали медиуми, врачки и всякакви гадатели. Никой освен Ванга обаче не можал да им даде сведения. Така вече 35 години родителите живеят в неведение и не спират да си представят трагични версии за случилото се със сина им. Предполагат, че може да е отвлечен с цел взимане на органите, продаден на бездетно семейство или убит при инцидент.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ричард Алибегов сподели дали ще съди мъжът, който разпространи записа с пържолите за 650 лв
Next: Като братче и сестриче! Яна Маринова гордо показа порасналия си син – голям хубавец е

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.