Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Взел съм 21 милиона за АМ Хемус, мислиш ли, че ми пука за глоба от 5000?
  • Новини

Взел съм 21 милиона за АМ Хемус, мислиш ли, че ми пука за глоба от 5000?

Иван Димитров Пешев август 11, 2022
avavasnasn.jpg

„Взел съм за АМ „Хемус“ 21 млн. аванс. Мислиш ли, че ми пука за една глоба от 5 хиляди лева?“.

 

Това е написал шефът на фирмата, която строи многострадалната улица „Даме Груев“ в район „Южен“ в отговор на въпрос от пловдивчанин защо уличните платна са с по-малък габарит от императивното изискване на закона. Скандалният диалог стана публично достояние след публикуването му във Фейсбук.

„Как не те е срам да направиш лентите на „Даме Груев“ по 2.60 м широчина, като оттам минават и автобуси с размери по 2.80-3.00 м широчина? Това означава, че един автобус ще навлиза в съседната лента.

Май не си помислил за това, а? Това задължително трябва да влезе в биографията на некадърната ти фирма“ – пише Стоян Табачев. Публикува и линк с информация, че ДНСК е издала наказателни постановления за строителството на 4 и 5 лот на АМ „Хемус“ на строителните компании, една от които е фирма „Парсек груп“ ЕООД.

„Взел съм за АМ „Хемус“ 21 млн. аванс. Мислиш ли, че ми пука за една глоба от 5 хиляди лева?“ – отговаря строителят Бончо Бонев.

На вметката, че това е незаконно строителство Бонев отговаря, че му е все едно. Табачев обаче продължава:

„С тези габарити на лентите няма как да вземеш акт 15 и 16, защото има закон, който е императивен относно ширината на пътните ленти и че те не трябва да са по-малки от 3 м“.

Бонев първо отговаря, че в такъв случай няма да има акт 15 и 16, а после пита защо трябва да вземе такива документи. „Защото, когато строиш нещо, то все пак трябва да се въведе в експлоатация и за да е законно“ – търпеливо обяснява пловдивчанинът.

„Аз си получавам парите с акт 19 по КСС. Въвеждането в експлоатация е проблем на общината. Има строителен надзор и той внася иска за въвеждане в експлоатация“ – приключва разговора строителният бос.

Скандалният диалог е абсолютно достоверен, гарантира пред репортер на медията ни Стоян Табачев. Той лично е мерил с рулетка ширината на лентите и се оказало, че са точно по 2.60 м, а не съгласно изискванията закона по 3 метра.

„Проектът е на инженеринг, което означава, че той (б. а. – строителят) може да си прави каквото си иска. Извършена е малко по обем работа за повече пари“ – коментира той.

Стоян Табачев е трето поколение пловдивчанин. На мястото на родната му къща сега е една от колоните на надлез „Родопи“, а къщата на съпругата му наскоро е отчуждена за широко рекламираното разширяване на „Даме Груев“.

„За реконструкцията има проект от 1980 г., който предвижда четири ленти по 3 метра всяка и събаряне на терасата на кино „Въстаник“, за да се направи разширението. Сега няма премахване на терасата. Искаме да се реализира проектът от 1980 г., а не този!“ – категоричен е Табачев.

Междувременно председателят на сдружение „Спаси Пловдив“ Асен Костов съобщи за медията ни, че Бончо Бонев е поискал скрийншотовете с диалога му със Стоян Табачев да бъдат изтрити, а след отказа дори е докладвал поста като нередност, но администраторът на страницата категорично отказал.

Източник: plovdiv24

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето ги милионерите в здравната ситема у нас! Списък със заплати на болнични шефове
Next: МЪЛНИЯ: Кирил Петков е бесен. Кабинетът на Радев изрита жената на Лорер и Спецов от НЗОК

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.