Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вземете един домат и направете като мен: Първо топвам в захар, а след това слагам на лицето
  • Новини

Вземете един домат и направете като мен: Първо топвам в захар, а след това слагам на лицето

Иван Димитров Пешев юли 6, 2023
rqdomamtiwitqkwt.png

Доматите са един от най-големите дарове от природата през лятото. Освен че са изключително вкусни, те, оказва се, са и много полезни .

 

Ползи от домата

Този красив червен плод (да, доматът всъщност е плод!) съдържа всички четири основни картеноида – алфа и бета каротен, лутеин и ликопен.

Те са достатъчно полезни и сами по себе си, но в група притежават дори още по-мощни качества. Освен това, нивото на ликопен, който има най-силни антиоксиданти от всички картеноиди, е изключително високо в доматите.

Доматите осигуряват и трите най-мощни антиоксиданти – в допълнение към бета каротена, който работи като витамин А в тялото, доматите съдържат и витамин Е и витамин С – всички те с ценни качества в борбата срещу оксидативния стрес и вредното влияние на свободните радикали.

Доматите са ценен източник на калий – калият е минерал, от който повечето хора не си набавят достатъчно, а е важен, защото се грижи за сърцето, храносмилането и мускулите. Един средно голям домат ни набавя 9% от дневната доза, а с чаша доматен сок получаваме цели 534 мг калий.

 

Доматите са много полезни не само когато ги консумирате, но и когато ги прилагате върху лицето си.

Те са изключително богати на ликопен, който е силен антиоксидант с безброй ползи за кожата. Той забавя стареенето, предпазва от слънчевите лъчи, защитава кожата от злокачествени изменения и възпаления, включително акне. Почистването на лицето с домат регенерира кожата и я обогатява с всички необходими витамини, за да има сияен вид.

Днес ви представяме един супер лесен метод за почистване с домат , но с условието, че не трябва да бъде купешки, а домашен, защото тези от магазините могат да предизвикат алергична реакция заради химикалите, с които са пръскани.

 

Разрежете един домат на две половинки и ги поръсете със захар (най-добре кафява или органична). Внимателно натъркайте резените върху лицето с кръгови движения. След това измийте лицето си с хладка вода, докато отстраните всичко от кожата си.

 

Как доматите могат да ви помогнат в борбата с кожните несъвършенства

Има много маски и домашни средства за подобряване състоянието на кожата! Домашната доматена маска е една от тях. Всяка домакиня в кухнята има поне един домат, така че правенето на такава маска не е трудно. Между другото, ако избършете лицето си преди лягане с резен домат, тогава:

  • ще се отървете от акнето
  • ще решите проблема с разширените пори
  • ще се отървете от възрастовите петна и белезите от акне

Как работи?

Доматите съдържат салицилова киселина, която е важна съставка в много продукти за грижа за кожата. Нарежете един домат (не забравяйте горното правило, че доматът трябва да е органичен), обтрийте лицето си с него, оставете за 20 минути, докато сокът му попие в кожата и изплакнете с топла вода.

Редовното приложение на тази лесна маска ще ви помогне да се отървете от кожните несъвършенства, дарявайки ви със светла, гладка и сияйна кожа.

Ако имате проблемна кожа и акне, тогава освен да натриете лицето си с резен домат, ви съветваме да спазвате и тези лесни правила, препоръчани от специалистите от Mayo Clinic:

  • не докосвайте лицето си с мръсни ръце през деня
  • използвайте слънцезащитни продукти и шапка, за да предпазите кожата си от слънчевите лъчи
  • мийте лицето си със сапун два пъти на ден
  • пийте поне 2 литра вода на ден
  • избягвайте използването на продукти, които дразнят кожата
  • не изстисквайте пъпки

И така, сега знаете, че като натриете кожата си с резен домат преди лягане, ще се отървете от акнето за един месец.

Continue Reading

Previous: Отгледай си магданоз от семе само за 3 часа: Сутринта го садиш, вечерта го слагаш на салатата
Next: Чудо: Видите ли този трик, повече няма да купувате батерии

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.