Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Взе паспорт, за да се отърве от данъците. Сега Депардийо се превръща във враг на Русия
  • Новини

Взе паспорт, за да се отърве от данъците. Сега Депардийо се превръща във враг на Русия

Иван Димитров Пешев април 2, 2022
depariddiodod.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Доскоро френският актьор Жерар Депардийо се смяташе за един от най-големите западни културни “трофеи” на Владимир Путин.

Депардийо се сдоби с руско гражданство в знак на протест срещу високите данъци за богатите във Франция, a паспортът му бе връчен лично от Путин през 2013 г.

Звездата на европейското кино се обясняваше в “братска любов” на руския президент в разгара на конфликта в Донбас и анексирането на Крим, а Украйна го постави в черния си списък.

Сега обаче Жерар Депардийо зае изненадващо твърда позиция срещу Путин, за когото гласува публично през 2018 г. и наричаше “мъж с главно М и хуманист”.

73-годишният актьор определи агресията на Путин срещу съседната държава като “луди и неприемливи отклонения” в интервю за AFP.

Всички приходи от предстоящите му концерти в Париж ще бъдат насочени за дарения в полза на “украинските жертви от тази трагична братоубийствена война”, казва още Депардийо.

“Руският народ не е виновен за лудите неприемливи отклонения на ръководителите на страната като Владимир Путин. Винаги съм имал особена симпатия към руския народ, който е така добре описан от Достоевски, Толстой, Гогол, Пастернак и много други творци… Чайковски, Прокофиев, Шостакович”, казва още той.

През 2020 г. французинът обяви, че приема православната религия, което беше посрещнато с приветствия от Московската патриаршия.

Депардийо вече направи едно публично обръщение на 1 март, в което призова за “сваляне на оръжията и преговори за мир”. Този път обаче атаката му беше насочена директно срещу “стария приятел” Путин – факт, който не остана незабелязан от руското държавно ръководство.

Руският депутат Бийсултан Хамзаев от управляващата партия “Единна Русия” обяви, че Депардийо трябвало да бъде лишен от руско гражданство след коментарите му за Украйна, а недвижимото му имущество в Русия – да се предаде “на децата сираци”.

“Смятам, че е важно и нужно да кажем, че трябва да анулираме паспорта на Жерар Депардийо заради наглите му атаки и опити да говори от името на руския народ, който не го е упълномощавал да прави такива изявления”, казва депутатът.

Хамзаев казва, че Депардийо е получил като подарък “две жилища в Саранск и в Грозни” – “те трябва да се отнемат и да се предадат за нуждите на децата сираци. Това би било най-правилното решение в случая”.

Казусът стигна и до пресконференцията на Дмитрий Песков, говорителя на Путин.

Песков е коментирал, че “Депардийо не разбира напълно какво се случва в Украйна, защото не е потопен в политическия дневен ред”, цитиран от РИА Новости. “Той не разбира какво е станало в Украйна през 2014 г., не разбира какво представляват Минските споразумения, не разбира какво е това Донецк и Луганск, едва ли разбира какво означава бомбардирането на мирни хора, едва ли знае за националистическите елементи”.

По думите му – “при необходимост руската страна е готова да му разясни как стоят нещата – ако той поиска”.

Както и след декларацията на Анна Нетребко, с която оперната певица се разграничи лично от Владимир Путин, така и сега изявленията на Депардийо не бяха отразени като новина в руските държавни медии.

Информацията за случилото се дойде като “вторична” реакция от страна на представителите на Кремъл и Думата.

В края на март Жерар Депардийо обяви, че възнамерява да се премести в Турция и да преобразува бивш рибарски кораб в яхта, на която да живее.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Психолог със смразяващо разкритие в Стани богат
Next: Разкриха ги: Двама шефове в ДАНС са руските шпиони у нас

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.