Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Взрив! Майката на Кирил Петков стовари най-тежката гилотина върху Слави Трифонов
  • Новини

Взрив! Майката на Кирил Петков стовари най-тежката гилотина върху Слави Трифонов

Иван Димитров Пешев юни 22, 2022
maiakirirlalra.jpeg

Майката на Кирил Петков, която страни упорито от медийното пространство за разлика от баща му, за пръв път изрази мнението си по повод атаките срещу сина ѝ, идващи от Слави Трифонов и хората му, както и от другите политически опоненти на лидера на ПП.

Пенсионерката Венета, която продължава да живее охолно в Канада, изригна във фейсбук профила си в защита на своя единствен наследник.

„Не мога да съм по-горда с моя син! Щастлива съм, че много хора подкрепят чистите млади хора от „Продължаваме промяната“. Тези прекрасни хора искат да живеят в достойна страна, в която нейният потенциал работи за нейния просперитет! За съжаление, не са малко тези, които спират тази работа.

Техният спектър е широк: корумпирани и продажници, духовно примитивни, арогантни, завистници, или обезверени и изтощени. Погледнете хоризонта! Зарядът и енергията за европейска и цивилизована България е голям и трябват силите на всички!“, написа Венета Петкова в навечерието на протестите срещу сина ѝ.

Досега бившата библиотекарка не си е позволявала да изразява мнението си публично. Функциите ѝ са иззети от бащата на Петков – Петко, който е сив кардинал в партията му и пръв негов съветник по всички въпроси. Родителите на Кирил отдавна живеят разделени.

Той и татко му се връщат от Канада у нас още през 2007 г., но Венета не стяга куфарите с тях и взема решение да продължи да живее като емигрантка в чужбина. Тя остава да работи като шеф на клон на известна и голяма библиотека в провинция Британска Колумбия в Канада, където се пенсионира преди броени месеци с над 2 бона пенсия.

И след края на стажа си пловдивчанката не се прибра в родната си страна, макар синът ѝ да застана начело на държавата.

От социалните мрежи на майката на Петков стана ясно още, че тя е на страната на съпругата му Линда в любовния триъгълник, който се заформи между него, жена му и сгодената за близкия му приятел Мирослав Иванов Лена Бориславова. Венета не симпатизира никак на Лена и дори не я е удостоила с честта да бъдат приятелки във фейсбук.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедията е колосална! Адско земетресение в слънчевия ден. Загиналите са стотици
Next: Деси Радева обра овациите със прекрасната рокля на Българска дизайнерка

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.