Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Видин плаче! Стана ясно кои са машинистите, загинали в касапницата край Гара Орешец
  • Новини

Видин плаче! Стана ясно кои са машинистите, загинали в касапницата край Гара Орешец

Иван Димитров Пешев юни 9, 2022
vidndanganrarooshece.jpg

Цветан Маджарски и Пламен Марков са двамата машинисти, които вчера изгубиха живота си при сблъсък с камион на жп прелеза край Гара Орешец във Видинско, съобщава BulNews.

Двамата са се опитали да предотвратят катастрофата, но не са имали шанс.

Припомняме, че сигналът за инцидента е подаден в 13.35 ч. вчера. Бързият влак е тръгнал от крайдунавския град към столицата един час по-рано – в 12.25 ч., а в него са пътували около 60 души. На прелеза при гара Орешец шофьорът на камион, натоварен с натрошен камък от близка кариера, решава, че ще премине, въпреки включената светлинна и звукова сигнализация.

Пламен Марков

При последвания сблъсък 56-годишният Маджарски и 51-годишният Марков загиват на място. В смачканата кабина на камиона умира и 44-годишният му водач, предизвикал катастрофата. На четирима пътници е оказана медицинска помощ, но травмите им не са животозастрашаващи.

Цветан Маджарски

По първоначални данни Цветан Маджарски и Пламен Марков са видели преминаващия камион в последния възможен момент, заради намалената видимост в участъка. Те са се опитали да спрат композицията, но не са имали никакъв шанс за краткото разстояние до тежкотоварното возило.

И двамата загинали машинисти са от Видин. Техни колеги споделиха, че са били прекрасни колеги и професионалисти с дългогодишен стаж в железниците. Хора, които са работили с Пако и Маджареца, както ги наричали приятелите, споделят трогателно писмо до тях.

„Обща тревога ще свирим ли пак? На прелеза някой ще мине пред нас, човек ли, кола ли, питам се аз?“

Последно сбогом, колеги! В метала разкъсан останаха душите Ви, последните метри в повеска без смяна, в наряда безкраен…

За жалост днес колегите не успяха да обслужат влака си до крайна гара! Жалко е и боли много! Една професия изискваща много от нас и взимаща чрез лишения много от нас и семействата ни, но не трябва по такъв начин да отнема живота ни!

Днес при изпълнение на служебните си задължения, колегите завинаги останаха на работното си място… Оставили семейства, деца и приятели! Светла им памет! Бог да ги прости!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бъдещето на карта, току-що Нинова преобърна ситуацията с неочакваното си решение за разбитата коалиция
Next: Важно за пенсиите. Два големи скока, но само за тези пенсионери

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.