Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Видите ли това нещо на колата си, значи се готвят да ви я откраднат
  • Новини

Видите ли това нещо на колата си, значи се готвят да ви я откраднат

Иван Димитров Пешев октомври 26, 2023
xfdbfdgdfgdgerger.png

Статистиката от последните години, когато бяха наложени огромни ограничения заради пандемията от коронавирус, показа лек спад на кражбите на автомобили. Веднага щом животът започна да се нормализира, броят на тези престъпления отново се увеличи. И се оказва, че крадците са станали все по-изобретателни.

 

Оказва се, че в последно време той е много често срещан както в Северна Америка, така и в Европа. Става дума за пластмасова бутилка, която е „заклещена“ между гумата на автомобила и калника. На пръв поглед може да изглежда, че бутилката е попаднала там случайно.

Шофьорът също така може да реши, че тинейджъри са си направили шега, но едва ли ще му мине през главата, че това е трик на професионални крадци, които се готвят да откраднат колата изпод носа му.

Как става това?

Много е просто – престъпниците поставят пластмасова бутилка в позицията, за която вече стана дума. Когато шофьорът запали колата и потегли, въртенето на колелата започва да притиска пластмасата и да издава силен и неприятен шум.

Шофьорът, разбира се, го чува, веднага натиска спирачките, слиза от колата, за да определи откъде идва тракането. Тъй като за него всичко се случва естествено и бързо, той дори не си помисля да изключи двигателя и да извади ключа от запалването. Точно такъв е и замисълът на крадците.

В близост до набелязана кола стои човек, за който шофьорът дори не подозира. И когато водачът слезе за да провери какво се случва, престъпникът сяда зад волана и изчезва с автомобила. Подобен метод е много ефективен, защото крадецът не се нуждае от съучастник и върши всичко сам за секунди.

Този сравнително нов трик показва за стотен път, че престъпниците не спят, а постоянно измислят нещо ново и умно, за да успеят в намеренията.

Трикът с пластмасовата бутилка е скромно, но много ефективно допълнение към добре познатите на световната автомобилна общност „класически“ методи на автокрадците – разбиване на врати, чупене на прозорци, изключване на аларми и др.

Правоприлагащите органи в много държави вече са наясно с новите „номера“ на крадците и препоръчват на шофьорите да бъдат нащрек.

Отчита се, че особено в Европа кражбите на автомобили са се увеличили значително. Полицаите препоръчват, ако откриете бутилка с минерална вода, заседнала между колелото и калника, да не се паникьосвате.

И знайте, че крадците може да не са набелязали самата кола, а чантата ви, например. И когато слезете от автомобила, за да видите на какво се дължи шума от поставената върху гумата бутилка, вещите ви в колата също са изложени на опасност.

Continue Reading

Previous: Земетресение разлюля България, Стражица напомни за себе си
Next: Времето ни поднася голяма изненада. Кога идва студът?

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.