Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Видяха ЕГН-то на Лили Иванова, най-накрая стана ясно на колко години е примата
  • Новини

Видяха ЕГН-то на Лили Иванова, най-накрая стана ясно на колко години е примата

Иван Димитров Пешев април 23, 2023
egngaslgasigasdkasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Примата на булгарската естрада упорито крие точната дата на раждането си, но пък гледа с чувство за хyмор на закачките за възрастта си.

На 24 април звездата на родната музикална сцена ще отпразнува своя рожден ден.

Макар през последните 20 години Лили да се придържа към теорията, че е родена през 1939 г., всъщност редица факти сочат, че по времето на социализма паспортът й бил фалшифициран, а тя подмладена.

Истинската рождена дата на изпълнителката на “Ветрове” всъщност била 24 април 1934 г. и проста сметка показва, че след броени дни тя навършва цели 89 гoдини и подкарва юбилейните 90, пише “Хотарена”.

Основното доказателство, подкрепящо теорията, че Лили е 34-ти набор, са свидетелствата на нейната собствена кума Лидия Станчева.

 

Тя е бивш директор на „Естрадна дирекция”, изключително близка приятелка на примата. Навремето е била поканена от нея да й кумува на сватбата й с композитора Иван Пеев.

Именно него Лили нарича „голямата ми, единствена и истинска любов“ в биографичната си книга „Истината“.

 

Лидия Станчева е човекът, който е видял с очите си ЕГН-то на примата на брачното им с свидетелство с композитора. Тази дата на раждане потвърждава приживе и колежката на Лили – Снежана Кратова.

Според запознати от музикалния бранш промяната на датата на раждане се случила преди повече от 50 години. Тогава тя трябвало да замине за Чили, където да участва в голям международен музикален форум.

 

Имало обаче един проблем — изискването на организаторите било певиците да не надвишават 30 години. Така родните служби тихомълком подправили паспорта на Лили, за да може да замине на фестивала в Южна Америка.

Макар да подкарва 90, любимката на българите продължава да изглежда завидно добре и да кипи от енергия. За поредна година тя ще проведе мащабно национално турне в 13 града.

През миналата година тя също имаше турне, но за първи път отнесе критика от феновете си – в много градове тя отказа бисовете.

Появиха се и коментари, че забравяла имената на музикантите от собствения си бенд по време на представянията им на рециталите. Отдавна се говори и, че звездата има проблеми с паметта, тъй като чете текстове на вечните си шлагери от папка поставена на статив пред нея.

Независимо от всичко, Лили е все така обичана и продължава да пълни залите с верни почитатели.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъж в самолета вдига снимка, която друг човек, седнал до него, изпуска и разпознава съпругата си, която е загубил преди 17 години
Next: Дъщерята на собственик на хотел се подиграва на камериерка, докато не чу баща си да се обръща към нея по високоговорителя

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.