Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Видях две нашенки на плажа в Гърция и потънах в земята от срам, разказа нашенец
  • Новини

Видях две нашенки на плажа в Гърция и потънах в земята от срам, разказа нашенец

Иван Димитров Пешев юли 29, 2023
gewwenbbbdbfdf.jpg

Зачестяват публикации в социалната мрежа на възмутени българи, снимали свинщината на други наши сънародници.

Те не могат да се разделят с навиците си дори и в чужбина.

 

По нашите родни плажове сме свикнали някак с гледката на разхвърляни отпадъци по пясъка, опаковки и много фасове.

Личи къде са били група българи, дошли на се изкъпят в морето, но си носят и храната.

Така не плащат „грешни“ пари на онези „изедници“ ресторантьорите.

След обяда на вестник естествено остава много боклук, който някой друг ще изхвърли.

Същата гледка е заснел и наш сънародник, но вече в Гърция.

Информацията бе разпространена от Plovdiv24.

„Такава свинщина оставиха две джукести български дами с претенции след себе си!

Толкова ли е трудно да си изхвърлиш отпадъците в кошчетата, които са през 2 метра?

Нека не превръщаме и гръцкото море в българска св…… а, моля!“, пише човекът в мрежата.

Но явно това не е извънредна и за първи път видяна гледка.

Много хора, почиващи на гръцкото море, споделят възмущението си от често срещани нашенци с такова поведение.

Дори един потребител с чувство за хумор е описал по точки мисленето на нашия турист.

Та нашенецът е тръгнал на почивка, за да има с какво да се хвали после цяла година.

БТВ и Нова тв направиха много репортажи за плажовете в Гърция, но пропускат вероятно по патриотични причина, да покажат цялата истина.

 

Здравейте банда ???? за пръв път ще ходим в Гърция, дано не е за последен.

Но зависи от много неща:

1- Да не излезе много скъпо – ще взема доматито в касетки от провинцията.

Замразени бройлери естествено и 10/12 консерви русенско варено. За лук, чесън, олио, сол и изворна вода няма да казвам, то е ясно.

2- да няма много българи на плажа, които да си отворят хладилната чанта и да започнат да се наливат с бира от сутринта.

Също така, да не си носят варена царевица, взета от полето покрай пътя.

3- пясъка да е като коприна нежен, да не пари естествено и да няма деца, които да тичат и викат по плажа.

4 – времето да не е много горещо, очаквам някъде между 30 и 32 градуса да е.

Иначе няма им стъпя повече там.

В краен случай може да седнем да хапнем в някоя типична гръцка механа, но кебапчето да не е повече от левче.

Шопската салата да е около 3лв, голямата ракия да е и тя към 3лв.

5- понеже колата е на газ, очаквам там да има през 5 км къде да заредиш и цената да е най- много 80 стотинки.

В общи линии, това са ни изискванията, като очаквам да споделите и места, на които да предлагат безплатни хапки.

Или фрапенце примерно ???? Приятна почивка и хубаво време на всички с чувство за хумор, които прочетоха и последното изречение ????

Скоро се завъртяха и кадри с нашенски „Голф“, паркиран на пясъка и обграден с отпадъци, наподобяващ градски контейнер в разгара на лятото.

Филми като „С деца на море“, „Васко да Гама от село Рупча“, „Оркестър без име“, точно ни показват тази мила, родна картинка, която пренасяме и извън пределите на България

 

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Проф. Коста Костов от Гърция: Спокойствие, чисто море, безплатни шезлонги, страхотно обслужване, безупречна кухня
Next: Дръжте парите си в дома на определени места, за да започнат да се множат

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.