Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вижда му се краят! Слагат таван за надценките на храните?
  • Новини

Вижда му се краят! Слагат таван за надценките на храните?

Иван Димитров Пешев септември 25, 2023
twqsgdfgdfgfd.png

Да спечелим доверието на потребителите е една от най-важните задачи пред сектора.
А то се печели с изключително честно отношение към продуктите, които стигат до
трапезата на тези потребители.

Това заяви министърът на земеделието и храните
Кирил Вътев при откриването на Националния събор за опазване на местните български
селскостопански породи животни в местността „Паниците“ над Калофер.

 

Министърът подчерта, че е много важно да се повиши продуктивността на българските
породи животни, защото отвън конкуренцията е огромна, пазарът е отворен и България
не може да спре вноса от която и да е страна членка на ЕС.

 

Пътят от полето и фермата до трапезата на потребителите трябва да бъде много
добре организиран през кооперативи и нормативна уредба, което е обща задача, каза
още министър Вътев.

Той съобщи, че проверките на контролните органи по веригата
от щанда до фермата показват данни за завишени надценки в крайния пазар, което
не се отнася само за млечните продукти. Точно затова Министерският съвет разработва
нов закон за търговията с аграрни стоки, който да регламентира  процеса:

 

„Нужен е такъв закон, който да сложи някаква рамка на тези надценки. Не може
най-силният да натиска надолу по-слабия, защото най-слаб в случая се оказва земеделският
производител, който няма кого да натиска ценово“.

 

По повод приключилите протести и постигнатото споразумение министърът обясни,
че след изтичане на двата месеца, за които бе договорено спиране на вноса от Украйна,
в България ще влиза толкова слънчоглед, колкото е необходимо.

Той припомни, че
в момента реколтата на българския слънчоглед е с по-нисък добив от очаквания –
1,6 милиона тона, а за преработвателния сектор са нужни общо 4 милиона тона слънчоглед.

 

„Тука търговските преговори между производителите и преработвателите са от водещо
значение. Няма такъв административен орган или контролен орган, който може да
отиде и да ги застави на какви цени да си направят сделката. Те сами трябва да
се разбират“.

 

Националният събор над Калофер е под наслов “Да запазим заедно българското” и
участниците отново призоваха да бъде въведен етикет „Български продукт“ на хранителните
стоки.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ГЕРБ-СДС решиха за кандидат-кмета им за София
Next: Борисов реши окончателно кой ас хвърля в битката за София

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.