Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вижда му се краят! Слагат таван за надценките на храните?
  • Новини

Вижда му се краят! Слагат таван за надценките на храните?

Иван Димитров Пешев септември 25, 2023
twqsgdfgdfgfd.png

Да спечелим доверието на потребителите е една от най-важните задачи пред сектора.
А то се печели с изключително честно отношение към продуктите, които стигат до
трапезата на тези потребители.

Това заяви министърът на земеделието и храните
Кирил Вътев при откриването на Националния събор за опазване на местните български
селскостопански породи животни в местността „Паниците“ над Калофер.

 

Министърът подчерта, че е много важно да се повиши продуктивността на българските
породи животни, защото отвън конкуренцията е огромна, пазарът е отворен и България
не може да спре вноса от която и да е страна членка на ЕС.

 

Пътят от полето и фермата до трапезата на потребителите трябва да бъде много
добре организиран през кооперативи и нормативна уредба, което е обща задача, каза
още министър Вътев.

Той съобщи, че проверките на контролните органи по веригата
от щанда до фермата показват данни за завишени надценки в крайния пазар, което
не се отнася само за млечните продукти. Точно затова Министерският съвет разработва
нов закон за търговията с аграрни стоки, който да регламентира  процеса:

 

„Нужен е такъв закон, който да сложи някаква рамка на тези надценки. Не може
най-силният да натиска надолу по-слабия, защото най-слаб в случая се оказва земеделският
производител, който няма кого да натиска ценово“.

 

По повод приключилите протести и постигнатото споразумение министърът обясни,
че след изтичане на двата месеца, за които бе договорено спиране на вноса от Украйна,
в България ще влиза толкова слънчоглед, колкото е необходимо.

Той припомни, че
в момента реколтата на българския слънчоглед е с по-нисък добив от очаквания –
1,6 милиона тона, а за преработвателния сектор са нужни общо 4 милиона тона слънчоглед.

 

„Тука търговските преговори между производителите и преработвателите са от водещо
значение. Няма такъв административен орган или контролен орган, който може да
отиде и да ги застави на какви цени да си направят сделката. Те сами трябва да
се разбират“.

 

Националният събор над Калофер е под наслов “Да запазим заедно българското” и
участниците отново призоваха да бъде въведен етикет „Български продукт“ на хранителните
стоки.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ГЕРБ-СДС решиха за кандидат-кмета им за София
Next: Борисов реши окончателно кой ас хвърля в битката за София

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.