Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вижда му се краят! Слагат таван за надценките на храните?
  • Новини

Вижда му се краят! Слагат таван за надценките на храните?

Иван Димитров Пешев септември 25, 2023
twqsgdfgdfgfd.png

Да спечелим доверието на потребителите е една от най-важните задачи пред сектора.
А то се печели с изключително честно отношение към продуктите, които стигат до
трапезата на тези потребители.

Това заяви министърът на земеделието и храните
Кирил Вътев при откриването на Националния събор за опазване на местните български
селскостопански породи животни в местността „Паниците“ над Калофер.

 

Министърът подчерта, че е много важно да се повиши продуктивността на българските
породи животни, защото отвън конкуренцията е огромна, пазарът е отворен и България
не може да спре вноса от която и да е страна членка на ЕС.

 

Пътят от полето и фермата до трапезата на потребителите трябва да бъде много
добре организиран през кооперативи и нормативна уредба, което е обща задача, каза
още министър Вътев.

Той съобщи, че проверките на контролните органи по веригата
от щанда до фермата показват данни за завишени надценки в крайния пазар, което
не се отнася само за млечните продукти. Точно затова Министерският съвет разработва
нов закон за търговията с аграрни стоки, който да регламентира  процеса:

 

„Нужен е такъв закон, който да сложи някаква рамка на тези надценки. Не може
най-силният да натиска надолу по-слабия, защото най-слаб в случая се оказва земеделският
производител, който няма кого да натиска ценово“.

 

По повод приключилите протести и постигнатото споразумение министърът обясни,
че след изтичане на двата месеца, за които бе договорено спиране на вноса от Украйна,
в България ще влиза толкова слънчоглед, колкото е необходимо.

Той припомни, че
в момента реколтата на българския слънчоглед е с по-нисък добив от очаквания –
1,6 милиона тона, а за преработвателния сектор са нужни общо 4 милиона тона слънчоглед.

 

„Тука търговските преговори между производителите и преработвателите са от водещо
значение. Няма такъв административен орган или контролен орган, който може да
отиде и да ги застави на какви цени да си направят сделката. Те сами трябва да
се разбират“.

 

Националният събор над Калофер е под наслов “Да запазим заедно българското” и
участниците отново призоваха да бъде въведен етикет „Български продукт“ на хранителните
стоки.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ГЕРБ-СДС решиха за кандидат-кмета им за София
Next: Борисов реши окончателно кой ас хвърля в битката за София

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.