Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вижте каква грамада изникна до къщичката на баба Ванга в Рупите
  • Новини

Вижте каква грамада изникна до къщичката на баба Ванга в Рупите

Иван Димитров Пешев февруари 4, 2024
sdfvfdbdfgfhhhghgf.png

Край Рупите, на броени метри от изворите с лечебна вода, изниква огромен бетонен град в непосредствена близост до храма на Ванга. Местни хора и посетители са притеснени, че ако строителството в района продължи това ще наруши дебита на лечебната вода в района.

Така изглеждаше местността Рупите в края на 2020 година, когато частен инвеститор започна да строи модерен спа комплекс с къщи за гости точно до храма на Ванга. В началото се твърдеше, че това са археологически разкопки.

 

Последваха протести на местни хора и природозащитници. Строителните дейности бяха спрени, но две години по-късно багер отново започна да копае. Днес спа комплексът вече е почти готов, а строителните дейности в района продължават с пълна пара, въпреки че местността попада в две защитени по Натура 2000 зони.

„Това, което причинява строителството, и това беше установено, когато направих оценката за съвместимост, преди всичко тя унищожава местообитанието на видове, които са застрашени. Така че това си е едно сериозно пряко унищожение на това, място. Просто каналите се пресушиха, животът в тях вече почти го няма“, заяви Андрей Ковачев, биолог, СДП „Балкани“.

Рупите са добре познати и със своите горещи лечебни извори. Предпочитано място за хора със здравословни проблеми, дори и при минусови температури.

Но хората са притеснени, че ако строителството в района продължи водата от изворите ще попадне в частни ръце.

На метри от този има ограден друг частен имот. От общината в Петрич заявиха, че искане за подробен устройствен план от собственика на имота все още не е внесено.

„Голям проблем са оградите, които се поставят от частните собственици. Които със сигурност не минават оценка за въздействие върху околната среда и са незаконни. Тук вече е отговорност и на общината и на РИОСВ- Благоевград, които не предприемат действия по премахването на оградата“, допълни Андрей Ковачев.

А от Регионалната инспекция по околната среда и водите в Благоевград отговориха, че през 2007 година собственикът на имота е внесъл инвестиционно предложение за изграждане на „Курортно възстановителен и оздравителен център“, но не са предприети други действия от негова страна.

Междувременно в района се изгражда и Зона за социализация на Античния град Хераклея Синтика по мащабен проект на Община Петрич.

„В нейния проект, който ни дадоха, единственото строителство беше на един малък басейн и поставяне на преместваеми обекти. Съответно ние дадохме доста предписания тогава какво да се предприеме, но но най-ключовите бяха действително да не се допуска никакво допълнително застрояване там, да се възстанови растителността и имаше още едно единствено строителство- един малък паркинг отсреща.

Освен това изрично посочихме, че планираният в този проект път, който да свързва Рупите с Хераклея Синтика, е недопустим. Той да бъде построен, но да не се използва за нищо друго, освен за обслужване на тези бунгала“, каза още Ковачев.

От Басейнова дирекция увериха, че във всеки обект, използващ минерална вода от находищата, ще бъдат монтирани измервателни устройства, които да следят използваното количество вода. Така нямало опасност лечебните извори да пресъхнат заради новостроящите се сгради в местността.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вместо кола в Лондон, Майкъл си купи къща в търновско село и ето какви неща произвежда там
Next: Ново убийство в София

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.