Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вижте как дописват бюлетините, като мислят че камерата не работи
  • Новини

Вижте как дописват бюлетините, като мислят че камерата не работи

Иван Димитров Пешев октомври 31, 2023
fgdhfghjtrhfghgfhgj.png

„Да помогнем на Мартин, на баче Цено“

Появи се видео как дописват бюлетини във врачанско село.

Появи се видео как членовете на комисията дописват бюлетини във врачанско село Малорад, предаде „24 часа“.

„Когато членовете на комисията си мислят, че камерата не работи“, пише потребител във фейсбук и споделя видеото. На него се вижда как член на комисията взима тесте с бюлетини и започва да “поправя” бюлетините с химикалка.

Какво си казват във видеото?

– Така, тук сме си наши момчета. Искате ли да помогнем на Мартин, на някой, на баче Цено, да ги направим на преференцията, да има хора от село там. Някой има ли претенции?
– зависи от комисията.

– Не бе. Ние сме си наши хора. Да помогнем на Мартин примерно има една, имало празна, да се попълни 102…
– аз нямам никакви претенции.
– [не се разбира] 42 със еди коя си. 108. За Борко да се направят, за всичките да има. За всичките. Казвайте […] за всичките. Ако щете – щете. Ако не щете, тия работи да свършим, да ходя да си лягам.
– 68 една час ще се прави за него…

– това си е ваша работа, за Борко.
– … една част правиш за Боби. И ще се делят. Ще се делят. Прави това нещо по-бързо, ако обичаш.
– е по-бързо ама …
[член на комисията взима тесте с бюлетини и започва да ги “поправя” с химикалка, чука се на вратата]
(глас от комисията):
– Идвам.
– Спри, спри, спри. Спри. Спри. Пак е нещо.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Намерих настройка, която изсмуква батерията, изключих я – сега смартфонът държи по 2 дни
Next: Проф. Рачев със зловещо предсказание за времето: Това ще влезе в новините

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.