Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вижте как правилно се пали свещ за мъртвите в църква, за да намери душата покой
  • Новини

Вижте как правилно се пали свещ за мъртвите в църква, за да намери душата покой

Иван Димитров Пешев юни 17, 2023
svvertastasrsrrr.png

В православието горящата свещ е специален символ. Това е знак за човешката любов към Бога.

Често се използва и за пожелание за добро и здраве. Но нещата стоят малко по-различно, когато става въпрос за преждевременно починалите. За тях палим свещи за упокой .

Така се молим за душата на починалия пред Бога. Но е важно да знаете как правилно да запалите свещ за упокой на починалия и на кои светци да се помолите. Тогава молитвите ни ще бъдат по-ефективни.

Как да запалим свещ за упокой

В нежните лъчи на сияйната светлина от свещите, искряща и топла, намираме начин да си спомним достойно тези, които вече са си отишли ​​от нас. Нека вземем свещ в ръцете си, запалим пламъчето й и смирено се поклоним в молитва, молейки се за благополучието на починалия.

 

Този прост акт на благоговение може да се извърши по всяко време. Действието обаче придобива специална сила на определени дати:

  • на третия ден след смъртта;
  • на деветия ден;
  • на четиридесетия ден;
  • на годишнината от смъртта;
  • по време на официални църковни празници.

Но не забравяйте, че самата свещ няма магическа сила.

Истинската същност на този обред се крие в молитвата. Тоест в едно искрено откровение на сърцето пред Бога. Именно тук се крие истинският смисъл на паленето на свещ в храма.

Препоръчително е да поставите свещ за упокой в лявата страна на храма, на специално предвидените за това места (обикновено са поставени ниско и в тях има пясък), и в същото време да произнесете молитва за починалия.

Такъв простичък, но дълбок жест на възпоменание ще помогне за укрепване на връзките ни с нашите предци и ще им донесе утеха във вечния им покой.

 

Молитвата за упокой ще отвори вратите към Царството Небесно и за преждевременно починалите. Затова е важно да ги помним и да се молим искрено.

На кои светци трябва да се молим

В момента на молитва можем да се обърнем към Исус Христос, Пресвета Богородица, Архангел Михаил или иконата на светеца, под чието покровителство е бил този, който вече е напуснал този свят. Със смирено сърце молим за упокой на душата му, за опрощение на греховете и за утеха на семейството и приятелите му.

Можете да запалите църковна свещ и в дома си без специални аксесоари. Свещта се пали пред иконата или снимката на покойника. Това е позволено по всяко време.

Но изключение прави периодът между Великден и Троица, когато е важно да се запази специално свещено време в памет на Възкресението Христово.

Continue Reading

Previous: Младоженци ошашавиха света с предбрачния договор, който подписаха
Next: В това българско село няма кражби от 10 години, хората държат домовете и колите си отключени

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.