За качеството на млечните продукти в магазините сме говорили неведнъж. На фона на фермерите, които се стараят да спазват изискванията на закона за качество на готовата продукция у нас е пълно с „тарикати“, които търсят бърза печалба , прилагайки какви ли не трикове за заблуда на крайния клиент.
Резултатът – кашкавал, сирене и кисело мляко на измамно ниски цени, които реално не съдържат никакво или само минимално количество мляко. Останалото си е чист боклук!
Скорошни проверки установиха, че масово ни пробутват топено сирене вместо зрял български кашкавал . Продуктът е много по-евтин, продава се по магазините между 7 и 10 лв. и се познава по това, че е мек като пластилин. За това разказаха браншовици от млечния сектор, цитирани от „Телеграф“. Така нареченият кашкавал всъщност е полуфабрикат, известен сред мандрите като калиата. Той се вкарва с тирове на замразени „тухли“ от Полша, Дания, Белгия на палета от по тон, тон и половина.
След това у нас се размразява и преопакова като кашкавал. Голямата измама за потребителя е, че си въобразява, че консумира български кашкавал, който по класическата технология има и бактерията Лактобацилус булгарикус, зрее минимум два месеца, за което време белтъчините се разграждат до степен лесно да се усвояват от организма. А фалшивият се прави с емулгатор и соли за топени сирена и въобще не зрее. Това е причината да е като е пластилин. Това всъщност е по-евтин продукт от много по-ниско качество, без типичните здравословни свойства на елитния зрял кашкавал.
Преработвателите, които фалшифицират кашкавала, в 90% от случаите не посочват на етикета, че съдържа емулгаторни соли, а изписват, че е направен от мляко и мая, разкри Милкана Йорданова, председател на Национално сдружение „Планинско мляко“. Тя допълни, че освен топеното сирене, което идва от фабрики в Западна Европа, България се е напълнила с турски „кашкавал“, който се прави пак по технологията на топените сирена.
Затова мандрите в Турция разполагат с топилни, а не са оборудвани като нашите, обясни Йорданова. Нейни колеги обаче уточниха, че турският “кашкавал“ се прави изрично от мляко, защото сухото в страната е забранено, но това пак не го прави кашкавал. Турският млечен продукт е с много по-ниска себестойност, а една от причините е, че не зрее. Наводнил е пазара в Югоизточна България, а в същото време тонове роден кашкавал стоят по складовете и собствениците на мандри се чудят какво да го правят.
Коректните производители към рецептурите и потребителите буквално са на ръба на фалита, точно както и фермерите, на които млякото се изкупува на ниски цени. Животновъди коментираха, че литър краве мляко се е сринало на 50 ст. в района на Хасково. Масово стопаните пращат стадата си в кланиците, защото не могат да издържат на такава нелоялна конкуренция, обясни Милкана Йорданова.
Другата лъжа с кашкавала, киселите, пресните млека и сирената е, че много мандри съзнателно заблуждават с марките си относно произхода на продуктите, които предлагат, оплакаха се потърпевшите от млечния бранш. Много често се продават сирена, кашкавали, кисели и пресни млека с име, което включва името Родопи. Истината е, че повечето от тези мандри работят в Северна България. Това е крайно некоректно, първо, защото се заблуждават клиентите, които си мислят, че си купуват планински продукти, и второ е нелоялна конкуренция към преработвателите и от Родопите, които плащат най-малко по 1 лев за литър мляко на местните фермери, коментира Милкана Йорданова.
Браншовите организации в млечния сектор заявиха, че ще настояват да се забрани категорично на етикетите на продуктите, които се направени от калиата, да се изписва кашкавал. Същото изискване имат и към т.нар. турски кашкавал. Нека се продава като жълто сирене, топено сирене, но е и като кашкавал, уточниха те.
Палмовото масло излезе от мода, защото цените му се вдигнаха. На негово място се появи нова технология за правене на сирене, с трансглутаминаза. Химичният продукт се използва за сгъстяване и практически сиренето, което трябва да зрее поне 30 дена, „става“ за няколко. Трансглутаминазата се използва от производители, които правят сирена с много високо водно съдържание. Тя дори не може да се открие при лабораторен анализ, защото не оставя следи. Задава се нова още по-зловеща технология през Океана, в която от водата се прави мляко, казаха от бранша. Засега все още не се използва у нас, защото е скъпа, но скоро ще влезе в мандрите. Българските преработватели настояват на етикета да се изписва от какво мляко и къде са произведени продуктите, за да е лоялна конкуренцията и да са коректни към купувачите. В момента масовият клиент купува кисели, пресни млека, айряни, в които няма нищо българско освен етикета.
Заради ниската себестойност наши фабрики, вместо да доставят от ЕС обезмаслено и концентрирано мляко, направо го опаковат в Полша, а вече и в Румъния, където излиза много евтино. В много редки случаи със ситни букви може да се прочете, че продуктът е произведен в Полша. Така се нанася истински удар освен на българската коректна преработвателна индустрия, най-вече на животновъдите. Първо, защото или не се изкупува млякото им, или им се плаща на унизителни цени.