Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Византийците ни мразят, няма да стъпя в Гърция
  • Новини

Византийците ни мразят, няма да стъпя в Гърция

Иван Димитров Пешев юни 23, 2022
forroomutafaf.jpg

Аз ще почивам на българското Черноморие и ще подкрепя българския туризъм. Не защото съм шовинист. Ще го подкрепя за сметка на византийците, които ни мразят и в червата и са готови не само да ни излъжат, ами да ни купят и да ни продадат на майките си.

Това заяви председателят на съюза на артистите Христо Мутафчиев пред Нова телевизия. Той разкритикува българите, които летуват на гръцкото море.

Властта направи достатъчно и за тези, които ще почиват в Гърция. Защото парите, които получиха половината от тези, които видяхме на другата опашка за Гърция, са хора, на които държавата със сигурност е помогнала заради COVID-19. Получили са пари най-вероятно от държавата, защото семействата им най-вероятно са останали без работа.“

Според него проблемите в черноморските ни курорти са преекспонирани и причините те да бъдат масово избягвани от родните туристи се крият другаде.

„Проблемът е с манталитета на българина. Не е нито с природата, нито с хотелите. Нашите хотели са наистина далеч по-чисти от гръцките. Смея да го твърдя – подчерта Мутафчиев. – Аз почивам редовно на едно и също място вече пета година със семейството си. И досега за миг не съм се оплакал. Бил съм и в Гърция. Няма да им стъпим. Знаете ли, че една ваша колежка от телевизията bTV сутринта рано-рано каза: „Времето е прекрасно към края на седмицата. Готови сме да тръгваме за Гърция. От телевизора един човек, на който може и да му е платено, да рекламира Гърция!“

В студиото присъства и Борислав Хаджиев от асоциацията на хотелиерите и ресторантьорите. Той отрече целта на бранша това лято да е привличане на възможно най-много български туристи по патриотични подбуди.

 

„Под строй няма как да стане. Ние това, което искаме да постигнем с колегите, е да стимулираме хората да преоткрият България. Защото ние разполагаме с наистина чудесна природа, а услугите ни са на достатъчно високо ниво. И в ситуация, в която сме поставени – на извънредно положение, което застрашава целия сезон, ние даваме всичко от себе си, за да подобрим услугата“, обясни Хаджиев

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Да са ни честити новите глоби на КАТ: Ето какви ще са от утре
Next: Корнелия Нинова би тревога: Задава се голям проблем с пенсиите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.