Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Виктория Капитонова: Една стотинка не ни дадоха от Ергенът! Само Виктор и Наум бяха с хонорари
  • Новини

Виктория Капитонова: Една стотинка не ни дадоха от Ергенът! Само Виктор и Наум бяха с хонорари

Иван Димитров Пешев април 27, 2022
vikknauamama.jpg

Виктория Капитонова е една от най-обсъжданите участнички от „Ергенът“. Социалните й мрежи преливат едновременно от положителни и негативни коментари.

Зрители определят поведението на участничките като „дървено“ и се разпространяват коментари, че може би им е платено, за да се държат по определен начин.

На видео на живо Виктория Капитонова реши да отговори на едни от най-задаваните въпроси.

„Не, една стотинка не ни дадоха. Доколкото знам само Виктор и Наум имаха хонорари“, сподели тя.

Руската сензация също така разкри, че Виктор изобщо не е неин тип и явно се е записала там само, за да натрупа още малко слава.

„Аз харесвам по-светли мъже, с по-малко-брада“, отсече апетитната рускиня, за която мнозина твърдят, че е победителката в тазгодишния сезон на риалити формата.

Междувременно от Новини 0 дочухме, че Виктория е измамила продукцията, тъй като е имала съпруг по време на снимките на шоуто.

Едно от основните изисквания е всяка участничка да е необвързана, но се оказа, че доста от тях са го нарушили.

Виктория Капитонова измамила ЕргенътВ профила на инфлуенсърката във Фейсбук пише, че е сключила брак на 5 февруари 2021 г., а снимките на „Ергенът“ стартират през август същата година. Дори и да се е разделила със съпруга си след няколко месеца, невъзможно е разводът им да е бил финализиран още през лятото.

Доста от по-наблюдателните зрители забелязаха, че в предаването Виктория носи пръстен, който прилича на годежен. Той е с огромен диамант.

Засилват се съмненията, че рускинята е влязла в шоуто не за да търси любовта, а за да стане известна. Преди дни тя пусна кратко видео, в което казва, че Виктор Стоянов не е нейният тип мъж, защото харесвала русокоси мъже и без брада, а на екран говореше как възприема Виктор като своя мъж.

Междувременно Капитонова продължава да пада все повече в очите на зрителите. След снощния епизод тя стигна ново дъно, признавайки, че мечтата на живота й е да има часовник „Ролекс“. Мнозина я обявиха за най-меркантилната жена, която някога са виждали, а самият Виктор остана учуден и разочарован да узнае, че тя очаква от него да й осигури охолен начин на живот.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Унгария губи всичко! На 27 април става нещо невиждано. Това се случва за първи път в ЕС
Next: Мартин Захариев: Кирил Петков ще си плати за всичко. Съчувствието ми отстъпва.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.