Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Виктория Петрова е бременна?
  • Новини

Виктория Петрова е бременна?

Иван Димитров Пешев юли 25, 2022
vivkvpeptembrme.jpg

Два месеца след като се заговори, че Виктория Петрова май ходи на терапия в опит да стане майка, в Би Ти Ви вече се питат дали водещата на новините вече е бременна. Всички очакват благата вест и се чудят кой ще замени звездата в централната новинарска емисия.

Виктория Петрова все още изглежда стройна, както винаги. Във фигурата й не се забелязват кой знае какви промени, но колегите й вече я наблюдават с любопитство, очаквайки да им съобщи кога излиза в майчинство. На 30 август звездата от Би Ти Ви навършва 44 години и, ако смята да ражда, вече й е крайно време.

Преди около два месеца, както „Уикенд” писа, тя е била забелязана в една от популярните акушеро-гинекологични болници в София, където много дами търсят помощ, когато им е трудно да забременеят или износят бебетата си. Лечебното заведение е известно и като едно от местата, където се прави ин витро оплождане. „Дано е за бебе там! Тази жена трябва да се възпроизведе!”, коментираха тогава из дамските форуми.

В случай, че е забременяла около това свое посещение в болницата, Вики би трябвало да е в самото начало на щастливото очакване на бебето. Така че не е изненадващо, че по външния й вид не се забелязват никакви промени.

Тя продължава да ходи на работа и да работи със същата енергия, както преди, без да се оплаква от умора или да търси по-лек режим на натоварване. Колегите й обаче не се изненадват. Водещата е известна със своя работохолизъм
. В нюзрума са сигурни, че тя ще остане на работното си място до последния възможен момент от бременността, стига това да не застрашава бебето.
Виктория никога не е бързала да става майка, но и не е отричала, че й се иска някой ден това да й се случи.

Тя от години е половинка на бившия спортен министър Красен Кралев, който се радва на голяма дъщеря – Криста. Понеже има наследница, той не притиска Вики да бърза с раждането. Оставил е това решение в нейните ръце. Досега звездата предпочиташе да преследва успехи в кариерата и образованието си, вместо да дундурка бебе.

Известно е, че тя е най-добре образованата българска тв водеща. Завършила е „Философия и история”, „Журналистика” и „Право”, а отскоро учи и „Микробиология”. В същото време е популярна със заниманията си по китайски език. Биологичният й часовник обаче тиктака и никой няма да се изненада, ако скоро тя обяви, че ще излезе в майчинство.

Шефът на новините Антон Хекимян вече се оглежда за подходяща наследница на Петрова, твърдят запознати. Но няма да му е лесно да открие водеща, която може да я конкурира по отношение на професионализъм, красота, харизма и сила на екранното присъствие. Кастингът ще бъде много труден.

Говори се, че Хекимян разчитал на работохолизма на Вики. Той се надявал, ако тя скоро роди, да остане вкъщи с бебето само няколко месеца, а след това да намери бавачка и да се върне в нюзрума.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Странни светлини в нощното небе над България. Какви са?
Next: Всяка вечер това куче будува и наблюдава собствениците си, докато спят. Когато научили причината за това, те не могли да сдържат сълзите си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.