Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Виктория Петрова напуска телевизията: Става колежка на проф. Кантарджиев
  • Новини

Виктория Петрова напуска телевизията: Става колежка на проф. Кантарджиев

Иван Димитров Пешев ноември 10, 2023
fdgkfdgkfkhfghgf.png

Амбициозната новинарка Виктория Петрова преди дни е взела своята четвърта диплома
за висше образование. Журналистката се е дипломирала като магистър по микробиология
в Нов български университет.

45-годишната тв звезда очевидно има намерения скоро
да се развива професионално и извън телевизията, а интересът й към науката, изучаваща
микроорганизмите на нашата планета, както и вирусите, се събудил около ковид пандемията.

 

Тогава Вики решила да се запише като редови студент в магистърската специалност
в НБУ, където изкласила с отличие, макар да съчетавала лекциите с изтощаващия
си работен график. В нюзрума на Би Ти Ви вече се шегували, че е колежка на проф.
Тодор Кантарджиев и й искали съвети как да се лекуват от различните грипове.

 

Красавицата от Варна е прочута с колекцията си от дипломи и висши образования
в тв средите и е рекордьор в класацията сред родните журналисти. Освен че е завършила
журналистика в СУ още навремето, тя е магистър по философия и по история. Има
и завършен курс по право към Великотърновския университет.

 

С широкия си спектър
от знания Петрова би могла да работи куп различни професии, ако реши да прекрати
телевизионната си кариера. Освен че съобщава новите в компанията на Юксел Кадриев
в централната емисия на Би Ти Ви вече дълги години, тя преподава и на млади студенти
по журналистка в НБУ в две дисциплини – „Телевизия и радио” и „Телевизионен нюзрум”.

 

Последните месеци от живота на най-красивата тв водеща в родния ефир са изпълнени
с обрати не само на професионалния, а и на личния фронт. В края на лятото стана
ясно, че Виктория се е разделила окончателно с бившия спортен министър Красен
Кралев, с когото живяха близо десетилетие на семейни начала.

 

След разлъката политикът
от ГЕРБ се залюби с 20 години по-младата от него бивша манекенка и миска от близкото
минало Петя Велкова, която неведнъж е изгрявала на кориците на еротичните списания
в България.

 

Двамата вече делят един покрив и не се притесняват да се показват
и снимат заедно. Дългокраката блондинка също е разведена, а в зората на кариерата
си беше известна и като една от многото приятелки на вече покойния милионер Христо
Сираков, прочут с прякора си Стоте манекенки.

 

От около месец първоначално съкрушената от раздялата с Кралев Виктория вече била
превъзмогнала емоционалните щети и продължила живота си напред. Нейни колеги издават,
че излизала със заможен роден бизнесмен, с когото се запознали неотдавна.

 

Засега
обаче новинарката, която никак не обича да афишира личния си живот, не е коментирала
дали намеренията й към ухажора са сериозни. Тя обаче имала нужда от промяна, като
не е изключено съвсем скоро да се раздели с тв кариерата си и да поеме по нов
път.

 

До момента Вики има няколко неуспешни сериозни връзки. Преди да прекара близо
десетилетие с Красен Кралев, Виктория беше омъжена за свой колега от телевизията
– операторът Добромир Иванов.

 

С него обаче се разведоха заради любовен триъгълник,
а сега той е женен за друга журналистка от Би Ти Ви – Веселина Петракиева. След
това Петрова се залюби със спортния тв журналист и плейбой Петър Бакърджиев, с
когото също не успяха да създадат стабилно семейство и деца, а до началото на
годината делеше един дом с Кралев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шефът на Подкрепа зарадва всички пенсионери с новина за Коледа, пожелават му Бог да го поживи
Next: България потъна в траур! Почина много известен журналист и директор

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.