Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Виктор изнерви Тошко Йорданов
  • Новини

Виктор изнерви Тошко Йорданов

Иван Димитров Пешев август 17, 2022
slvaivaisvias.jpg

кадри Нова телевизия, 7/8 тв

След като миналата седмица Виктор Николаев разгроми с въпросите си Станислав Балабанов, ИТН потърси реванш като изпроти в студиото на Нова телевизия „тежката артилерия” Тошко Йорданов.

Лидерът на депутатите на Слави Трифонов влезе в студиото силно мотивиран да обясни на зрителите, че всички са против партията му и че журналистите са виновни за лошото отношение към нея. В характерния си стил, Йорданов вкара доста улична лексика в разговора, както правеше това и в Народното събрание.

Виктор Николаев атакува ИТН директно, като попита дали ще са отново „троянски кон”, за какъвто ги обявиха бившите им партньори от коалицията. Йорданов отговори, че това определение се раздухва от журналистите и ако ще се говори със сравнения от „Илиада” на Омир , е добре да се види, коя в този случай е Хубавата Елена, кой е Парис и кой е измаменият от голямата си любов Минелай. Лидерът на депутатите от ИТН искаше да покаже, че заради образованието си още от класическата гинмназия в София, никой не може да му излезе насреща с подобни сравнения.

„Всички говорят срещу нас, задайте си въпроса защо? Защото единствени ние казваме, какво става вътре и разкриваме лицемерието”, зяви Тошко Йорданов.

Водещият Николаев контраатакува с въпрос защо все така става, че все няма управление заради ИТН. „Това не е вярно!”, подскочи лидерът на депутатите на Слави и каза, че въпросът е некоректен. „Няма некоректен въпрос”, отвърна Виктор. „Вие къде бяхте тогава?”, така Тошко парира въпроса на водещия, защо е ИТН не са направили кабинет и когато бяха първа политическа сила.

Пак журналистите се оказаха виновни и за друг чувствителен въпрос около ИТН, а именно – защо лидерът на партията Слави Трифонов отказва да декларира публично доходите си, както изисква законът.

Тошко Йорданов заяви, че това е заради група журналисти, които превръщат тази информация в „чист сеир”. По негови думи, единствено при Слави собствеността и средствата му са показани „по телевизора” и не може и дума да стане за мръсни пари.

„Вие, много интересно… Искате ли да ви попитам защо някой ваш колега не е направил нещо?”, отвърна Тошко Йорданов. „Не, не искам”, отвърна честно Виктор Николаев. Той обаче подчерта, че между Слави и останалите хора в телевизията има една основна разлика – той е лидер на партия и е задължен по закон за декларира публично доходите си. Тошко пък игнорира въпроса със задължението и каза, че резултатът е да се напрви проверка и да се плати глоба. Вече била направена съответната проверка на доходите на Слави и не били открите нарушения.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ексклузивно! ГЕРБ поставя силни водачи на листи за изборите. Изненадите – в Бургас и Варна
Next: Какво да правим при среща със змия?

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.