Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вила във Франция или Испания е по-евтина от панелка в Обеля
  • Новини

Вила във Франция или Испания е по-евтина от панелка в Обеля

Иван Димитров Пешев март 15, 2023
ahasyaslgaspdasds.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Вилите във Франция излизат двойно по-евтино от тристайна панелка в „Обеля“, показа проучване, цитирано от „Телеграф“. Сред апетитните предложения са кокетни къщи във Франция и Испания на цени между 40 000 и 60 000 евро.

За сравнение за тристайна панелка в краен столичен квартал трябва да платите над 100 000 евро.

Оферти

Сред най-евтините оферти в София са жилищата в крайния квартал „Обеля“, където двустаен, преустроен в тристаен, може да се купи за около 90 000 евро. Повечето подобни имоти са около едва 60 квадрата и са за ремонт. Тристайните панелки в „Обеля“ от около 90 квадрата започват от 120 000 евро и също са за основен ремонт.

В центъра на София и в по-предпочитаните квартали тристайните апартаменти удариха половин милион евро, като във „Витоша“ искат 3000 евро за квадрат, разказаха брокери.

Топпредложение е за жилище в района за 500 000 евро. Жилището е със застроена площ от 127,23 кв.м. Разполага с антре, кухня с трапезария и дневна, спалня с отделна баня и дрешник, мокро помещение, втора баня с тоалетна и панорамна тераса.

Високи са цените и в столичния квартал „Изгрев“, като хубавите тристайни жилища вървят по 400 000 евро. Над 300 000 евро са и тристайните в „Дианабад“ и „Драгалевци“. Сред офертите е апартамент в полите на Витоша за 345 000 евро в кв. „Драгалевци“.

Къщи

За сравнение за драстично по-малка сума може да станете собственик на красива вила в курортна част на Франция или Испания.

За 40 000 евро се продава къща в Белак, Западна Франция. Имотът е от 60 квадрата, с ремонтирана баня и годен за нанасяне. Вилата е на няколко нива. Сутеренното има спалня с дъбов под и е голямо 36 квадрата.

На приземния етаж има голяма всекидневна с камина, а през прозорците се откриват зашеметяващите гледки, рекламират брокери. На същия етаж има уютна кухня с мивка и шкафове с настилка от плочки и водопровод за пералня. В имота има ремонтирана баня с душ, мивка и тоалетна. Отоплението е с електрически радиатори, а канализацията е направо към френски канали.

Около 60 000 евро вървят вилите от по 300 квадрата в провинцията в Централна Испания Албасете.

Сред предложенията е просторна вила за 65 000 евро. По-малките къщички се продават за 50 000 евро.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Може ли да носим дрехите и вещите на починал човек (и какво ще ни се случи, ако го правим)?
Next: Столичанка си купи ягоди от пазара в Люлин и след два часа съжали

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.