Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вила във Франция или Испания е по-евтина от панелка в Обеля
  • Новини

Вила във Франция или Испания е по-евтина от панелка в Обеля

Иван Димитров Пешев март 15, 2023
ahasyaslgaspdasds.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Вилите във Франция излизат двойно по-евтино от тристайна панелка в „Обеля“, показа проучване, цитирано от „Телеграф“. Сред апетитните предложения са кокетни къщи във Франция и Испания на цени между 40 000 и 60 000 евро.

За сравнение за тристайна панелка в краен столичен квартал трябва да платите над 100 000 евро.

Оферти

Сред най-евтините оферти в София са жилищата в крайния квартал „Обеля“, където двустаен, преустроен в тристаен, може да се купи за около 90 000 евро. Повечето подобни имоти са около едва 60 квадрата и са за ремонт. Тристайните панелки в „Обеля“ от около 90 квадрата започват от 120 000 евро и също са за основен ремонт.

В центъра на София и в по-предпочитаните квартали тристайните апартаменти удариха половин милион евро, като във „Витоша“ искат 3000 евро за квадрат, разказаха брокери.

Топпредложение е за жилище в района за 500 000 евро. Жилището е със застроена площ от 127,23 кв.м. Разполага с антре, кухня с трапезария и дневна, спалня с отделна баня и дрешник, мокро помещение, втора баня с тоалетна и панорамна тераса.

Високи са цените и в столичния квартал „Изгрев“, като хубавите тристайни жилища вървят по 400 000 евро. Над 300 000 евро са и тристайните в „Дианабад“ и „Драгалевци“. Сред офертите е апартамент в полите на Витоша за 345 000 евро в кв. „Драгалевци“.

Къщи

За сравнение за драстично по-малка сума може да станете собственик на красива вила в курортна част на Франция или Испания.

За 40 000 евро се продава къща в Белак, Западна Франция. Имотът е от 60 квадрата, с ремонтирана баня и годен за нанасяне. Вилата е на няколко нива. Сутеренното има спалня с дъбов под и е голямо 36 квадрата.

На приземния етаж има голяма всекидневна с камина, а през прозорците се откриват зашеметяващите гледки, рекламират брокери. На същия етаж има уютна кухня с мивка и шкафове с настилка от плочки и водопровод за пералня. В имота има ремонтирана баня с душ, мивка и тоалетна. Отоплението е с електрически радиатори, а канализацията е направо към френски канали.

Около 60 000 евро вървят вилите от по 300 квадрата в провинцията в Централна Испания Албасете.

Сред предложенията е просторна вила за 65 000 евро. По-малките къщички се продават за 50 000 евро.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Може ли да носим дрехите и вещите на починал човек (и какво ще ни се случи, ако го правим)?
Next: Столичанка си купи ягоди от пазара в Люлин и след два часа съжали

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.