Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Винаги заравям динените кори в градината – не мога да повярвам, че досега не сте го правили! Супер трик
  • Новини

Винаги заравям динените кори в градината – не мога да повярвам, че досега не сте го правили! Супер трик

Иван Димитров Пешев септември 2, 2023
hfgdhfhtrryr.png

Динята е може би най-вкусният дар на лятото, а повечето от нас я осигуряват на трапезата си почти ежедневно в топлия сезон. Колко от вас обаче знаят, че кората на динята, която без да се замисляме хвърляме на боклука, може да се превърне в ценен тор за градината или стайните растения?

Градинарите с опит знаят това много добре и не пропускат да използват полезните динени кори в градината .

Има няколко много прости начина за използване на кората от този плод, които ще ви помогнат да подобрите състава на почвата във вашата градина и по този начин да получите страхотна реколта. Един от тях е чрез добавянето им в компоста, а другият включва заравянето им в почвата .

 

Как можете да използвате корите от диня в градината?

Най-лесно е да сложите тези отпадъци в компостната яма. Принципът на действие е следният – хвърлете корите на купчина, след което периодично ги разбърквайте. След като изгният ги използвайте за тор. Някои градинари поръсват компостна яма с тънък слой пръст.

Има и други начини за използването им. За целта ще ви трябват дървени стърготини и спанбонд (текстилен материал, изработен от много тънки полимерни влакна). Ето как да направите „топло легло“: направете изкоп в средата на лехата до около 2/3 от нейната ширина;

дълбочината трябва да бъде най-малко 30 сантиметра; поставете големи кори от диня надолу, по-малки растителни остатъци отгоре и след това покрийте всичко със  слама;

след това бъдещият тор трябва да бъде щедро обработен с урея или други азотни торове, а след това с биологичен препарат. Топлината се осигурява от микрофлората, която разлага органичните вещества и ги минерализира.

 

За да работи правилно този тор и да осигури топлина, трябва да му се осигури азот.

Обичайната доза азотни торове е 1 литър на 2-3 квадратни метра от градината. След обогатяване на лехите с азот, третирайте ги и с биологичен препарат, който може да унищожи патогените на различни заболявания и да предотврати появата на кореново гниене. След това покрийте корите с почва, изравнете лехите и покрийте с черен спанбонд.

След седмица може да засадите желаната култура в лехата.

Друг вариант за употребата на корите от този плод в саксия включва изпълнението на следните стъпки: използвайте голям пирон, за да пробиете дупки в дъното на кората;

сложете кората в саксията и поръсете с почва; залейте с вода; засадете някакво непретенциозно растение, като мента. Разлагайки се, кората постепенно ще обогати почвата Основното нещо – не забравяйте да поливате редовно почвата.

Continue Reading

Previous: Баба дава на момче кутия с думите Отвори я в трудни времена, той шофира до гроба й, след като я е отворил
Next: Полейте доматите с мляко днес и вижте какво ще стане утре – Златен съвет от опитен фермер

Последни публикации

  • След незабравима седмица с децата на морето, тя дори не подозираше каква неприятна изненада я чака у дома. Слънцето на България беше оставило златни отблясъци по кожата ѝ, а смехът на малкия Любо и тийнейджърката Елица още кънтеше в ушите ѝ. Но еуфорията от почивката се изпари в миг, щом погледът ѝ падна върху гледката, която допреди дни изпълваше кухнята ѝ със светлина и простор.
  • Купих нов диван, но кучето ми започна да дере и гризе подлакътника… и когато разпрах плата, онемях от това, което видях вътре.
  • Д-р Велислава Кирилова се втурна към гишето на летището с надеждата, че няма да има дълга опашка. Сърцето ѝ биеше като обезумяло, а всяка секунда изглеждаше като вечност. Очите ѝ трескаво обхождаха огромната
  • Приказна сватба. Татяна си бе мечтала за този ден от дете. Представяше си го като най-щастливия, най-светлия момент в живота си, началото на вечността с мъжа, когото обича. Но още от сутринта, всичко започна да се разпада на малки, остри парчета.
  • Слънцето нахлуваше през прозореца на хотелската стая, рисувайки златни ивици по плюшените килими. На двадесет и две години, живеех сама в малък, уютен апартамент в сърцето на града, но въпреки независимостта си, родителите ми винаги бяха моята най-стабилна опора
  • Лидия се събуди в тишината на ранното утро, обгърната от необяснимо чувство на тревога. То беше като студен полъх, който пробягваше по гръбнака ѝ, предвестник на деня, който от години разкъсваше душата ѝ на парчета
  • Лена се наведе до просторната клетка, присвивайки очи от ослепителната светлина, която струеше през прозрачния покрив. Беше късен следобед, а слънцето, макар и вече клонящо към залез, все още изливаше златни лъчи
  • От дядо ти, Мишо, по наследство ти остана само една стара лодка… — изрече хладно чичо му, но когато Михаил се наведе да огледа трюма, намери нещо, което го вцепени… 😳😳😳 А вътре беше скрита папка с документи за крайморски имот…
  • Той замръзна до прозореца – пръстите му стискаха пердето. Не изглеждаше ядосан, по-скоро объркан.
  • Утре вече няма да ви има… — прошепна момиченцето, застанало до болничното легло, вперило поглед в стареца милиардер, а той онемя…
  • Алексей спря на входа на гробището, сякаш невидима стена го спираше. Колко пъти си бе обещавал да се върне в този малък, забравен от света град, колко пъти планираше пътуването, но винаги излизаха „по-важни“ неща. Спешни срещи, инвестиции, пътувания в чужбин
  • Пищната бална зала на хотел „Гранд Палас“ в София блестеше в злато и кристал. Стотици свещи хвърляха мека светлина върху елегантно облечените гости, чиито гласове се сливаха в приятен ромон. Въздухът беше наситен с аромата на бели рози и изискана френска кухня. Всичко беше подготвено за най-важния ден в живота на Наталия и Алексей – денят на тяхната сватба.
  • Не мога да опиша вълнението, което изпитвах, докато карах към болницата. Сърцето ми биеше в ритъма на клаксоните, а всяка улична светлина блещукаше като обещание. Днес щях да прибера Таня и нашите новородени близначки у дома
  • Гласът на Елена трепереше, но думите ѝ прозвучаха твърдо и смразяващо. Тя стоеше на прага на леля си Валя, обляна в студена пот. „Лельо Валя, дойдох за таблета и обувките. И да ви кажа, че сватбата се отменя…“
  • Музиката зазвуча – нежна, тържествена, изпълнена с обещания за вечна любов. Силвия, облечена в рокля от бяла дантела, която се спускаше като водопад от коприна и тюл, пое дълбоко въздух. Сърцето ѝ биеше в ритъма на струните
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След незабравима седмица с децата на морето, тя дори не подозираше каква неприятна изненада я чака у дома. Слънцето на България беше оставило златни отблясъци по кожата ѝ, а смехът на малкия Любо и тийнейджърката Елица още кънтеше в ушите ѝ. Но еуфорията от почивката се изпари в миг, щом погледът ѝ падна върху гледката, която допреди дни изпълваше кухнята ѝ със светлина и простор.
  • Купих нов диван, но кучето ми започна да дере и гризе подлакътника… и когато разпрах плата, онемях от това, което видях вътре.
  • Д-р Велислава Кирилова се втурна към гишето на летището с надеждата, че няма да има дълга опашка. Сърцето ѝ биеше като обезумяло, а всяка секунда изглеждаше като вечност. Очите ѝ трескаво обхождаха огромната
  • Приказна сватба. Татяна си бе мечтала за този ден от дете. Представяше си го като най-щастливия, най-светлия момент в живота си, началото на вечността с мъжа, когото обича. Но още от сутринта, всичко започна да се разпада на малки, остри парчета.
  • Слънцето нахлуваше през прозореца на хотелската стая, рисувайки златни ивици по плюшените килими. На двадесет и две години, живеех сама в малък, уютен апартамент в сърцето на града, но въпреки независимостта си, родителите ми винаги бяха моята най-стабилна опора
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.