Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Винаги заравям динените кори в градината – не мога да повярвам, че досега не сте го правили! Супер трик
  • Новини

Винаги заравям динените кори в градината – не мога да повярвам, че досега не сте го правили! Супер трик

Иван Димитров Пешев септември 2, 2023
hfgdhfhtrryr.png

Динята е може би най-вкусният дар на лятото, а повечето от нас я осигуряват на трапезата си почти ежедневно в топлия сезон. Колко от вас обаче знаят, че кората на динята, която без да се замисляме хвърляме на боклука, може да се превърне в ценен тор за градината или стайните растения?

Градинарите с опит знаят това много добре и не пропускат да използват полезните динени кори в градината .

Има няколко много прости начина за използване на кората от този плод, които ще ви помогнат да подобрите състава на почвата във вашата градина и по този начин да получите страхотна реколта. Един от тях е чрез добавянето им в компоста, а другият включва заравянето им в почвата .

 

Как можете да използвате корите от диня в градината?

Най-лесно е да сложите тези отпадъци в компостната яма. Принципът на действие е следният – хвърлете корите на купчина, след което периодично ги разбърквайте. След като изгният ги използвайте за тор. Някои градинари поръсват компостна яма с тънък слой пръст.

Има и други начини за използването им. За целта ще ви трябват дървени стърготини и спанбонд (текстилен материал, изработен от много тънки полимерни влакна). Ето как да направите „топло легло“: направете изкоп в средата на лехата до около 2/3 от нейната ширина;

дълбочината трябва да бъде най-малко 30 сантиметра; поставете големи кори от диня надолу, по-малки растителни остатъци отгоре и след това покрийте всичко със  слама;

след това бъдещият тор трябва да бъде щедро обработен с урея или други азотни торове, а след това с биологичен препарат. Топлината се осигурява от микрофлората, която разлага органичните вещества и ги минерализира.

 

За да работи правилно този тор и да осигури топлина, трябва да му се осигури азот.

Обичайната доза азотни торове е 1 литър на 2-3 квадратни метра от градината. След обогатяване на лехите с азот, третирайте ги и с биологичен препарат, който може да унищожи патогените на различни заболявания и да предотврати появата на кореново гниене. След това покрийте корите с почва, изравнете лехите и покрийте с черен спанбонд.

След седмица може да засадите желаната култура в лехата.

Друг вариант за употребата на корите от този плод в саксия включва изпълнението на следните стъпки: използвайте голям пирон, за да пробиете дупки в дъното на кората;

сложете кората в саксията и поръсете с почва; залейте с вода; засадете някакво непретенциозно растение, като мента. Разлагайки се, кората постепенно ще обогати почвата Основното нещо – не забравяйте да поливате редовно почвата.

Continue Reading

Previous: Баба дава на момче кутия с думите Отвори я в трудни времена, той шофира до гроба й, след като я е отворил
Next: Полейте доматите с мляко днес и вижте какво ще стане утре – Златен съвет от опитен фермер

Последни публикации

  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.