Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Винаги заравям динените кори в градината – не мога да повярвам, че досега не сте го правили! Супер трик
  • Новини

Винаги заравям динените кори в градината – не мога да повярвам, че досега не сте го правили! Супер трик

Иван Димитров Пешев септември 8, 2023
dqwdwqdsdsdg.png

Динята е може би най-вкусният дар на лятото, а повечето от нас я осигуряват на трапезата си почти ежедневно в топлия сезон.

Колко от вас обаче знаят, че кората на динята, която без да се замисляме хвърляме на боклука, може да се превърне в ценен тор за градината или стайните растения?

Градинарите с опит знаят това много добре и не пропускат да използват полезните динени кори в градината .

Има няколко много прости начина за използване на кората от този плод, които ще ви помогнат да подобрите състава на почвата във вашата градина и по този начин да получите страхотна реколта. Един от тях е чрез добавянето им в компоста, а другият включва заравянето им в почвата .

Как можете да използвате корите от диня в градината?

Най-лесно е да сложите тези отпадъци в компостната яма. Принципът на действие е следният – хвърлете корите на купчина, след което периодично ги разбърквайте. След като изгният ги използвайте за тор. Някои градинари поръсват компостна яма с тънък слой пръст.

Има и други начини за използването им. За целта ще ви трябват дървени стърготини и спанбонд (текстилен материал, изработен от много тънки полимерни влакна). Ето как да направите „топло легло“: направете изкоп в средата на лехата до около 2/3 от нейната ширина;

дълбочината трябва да бъде най-малко 30 сантиметра; поставете големи кори от диня надолу, по-малки растителни остатъци отгоре и след това покрийте всичко със слама;

след това бъдещият тор трябва да бъде щедро обработен с урея или други азотни торове, а след това с биологичен препарат. Топлината се осигурява от микрофлората, която разлага органичните вещества и ги минерализира.

За да работи правилно този тор и да осигури топлина, трябва да му се осигури азот. Обичайната доза азотни торове е 1 литър на 2-3 квадратни метра от градината. След обогатяване на лехите с азот, третирайте ги и с биологичен препарат, който може да унищожи патогените на различни заболявания и да предотврати появата на кореново гниене. След това покрийте корите с почва, изравнете лехите и покрийте с черен спанбонд.

След седмица може да засадите желаната култура в лехата.

Друг вариант за употребата на корите от този плод в саксия включва изпълнението на следните стъпки: използвайте голям пирон, за да пробиете дупки в дъното на кората; сложете кората в саксията и поръсете с почва; залейте с вода; засадете някакво непретенциозно растение, като мента. Разлагайки се, кората постепенно ще обогати почвата.

Основното нещо – не забравяйте да поливате редовно почвата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Христо Стоичков към България: Имам какво да Ви кажа, искам да ме чуете много добре
Next: Ето на кого ще кръсти бебето Лена Бориславова

Последни публикации

  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
  • Тишината в апартамента беше станала физическа. Беше тежка, лепкава, притискаше гърдите на Надя и правеше всяко вдишване плитко и болезнено. Три месеца. Деветдесет и два дни, откакто светът ѝ се беше срутил
  • Сестра ми, Анелия, е самотна майка и финансово ѝ е изключително трудно. Животът ѝ се стече така – поредица от лоши решения и още по-лош късмет, или поне така твърдеше тя. Аз, Лилия, от друга страна, бях поела по различна пътека
  • Обаждането дойде във вторник, кратко и делово, сякаш обсъждаше логистика, а не семейно събиране. „Ще правим вечеря в събота. Само ние. Баща ми също ще е тук. Ти донеси десерт.“
  • Сега съм на седемдесет и осем. Живот, изпълнен с труд, но и с изобилие. Отгледал съм три деца – Даяна, Асен и Теодора. И осинових Иван
  • Студената, флуоресцентна светлина на офиса сякаш жужеше в унисон с подигравката. Дванадесет години. Дванадесет години от живота ми, прекарани в тази сграда, взирайки се в екрани, пропускайки рождени дни, отлагайки почивки. Дванадесет години вярност, която се изпари в мига, в който видях фиша за заплатата на Десислава.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.