Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Винаги ни радваше от малкия екран. Почина един от най-обичаните актьори
  • Новини

Винаги ни радваше от малкия екран. Почина един от най-обичаните актьори

Иван Димитров Пешев януари 7, 2024
sdfvjkdfjkvdfjkvjdfvd.png

Актьорът Дейвид Соул, най-известен с ролята си в телевизионния сериал „Старски и Хъч“ от 1970-те години, почина на 80-годишна възраст, предаде ББС в петък.

Съпругата му Хелън Снел съобщи, че той е починал в четвъртък „след храбра битка за живот в любящата компания на семейството си“.

„Той сподели много необикновени дарби в света като актьор, певец, разказвач, творец и скъп приятел“, каза тя и допълва, че „неговата усмивка, смях и страст към живота ще бъдат запомнени от мнозина, чиито животи е докоснал“.

Роденият в САЩ актьор беше най-известен с ролята си на детектив Кенет „Хъч“ Хътчинсън в класическия сериал за разкриване на престъпления „Старски и Хъч“. Негов партньор в излъчваната между 1975 и 1979 г. поредица е Пол Майкъл Глейзър.

Той и Глейзър повториха ролите си в римейка от 2004 г., където техните роли се изпълниха от Бен Стилър като Старски и Оуен Уилсън като Хъч.

Соул беше известен и с ролите си в Here Come The Brides, „Мръсният Хари“ и „Жълтата роза“.

Участва и в редица британски телевизионни програми, а през 2004 г. става британски гражданин. Отказва обаче участие в реалити формати.

Актьорът и певец, който беше женен пет пъти, беше арестуван през 80-те години на миналия век за нападение на тогавашната си съпруга Пати Карнел Шърман, която по това време беше бременна в седмия месец.

Обвиненията срещу него са свалени, след като преминава изпитателна програма, а след това той посещава затвори, за да говори с техните обитатели за домашното насилие.

Роден в Чикаго на 28 август 1943 г. като Дейвид Солберг, той прекарва детството си между Южна Дакота и Берлин след Втората световна война, където баща му д-р Ричард Солберг, професор по история и политически науки и ръкоположен свещеник, е съветник по религиозните въпроси към Върховната комисия на САЩ

Преди да стане актьор, Соул се изявява като фолк певец, подгрявайки публиката за звезди като Франк Запа, Byrds и Lovin’ Spoonful.

абира популярност като Маскирания певец заради маската, с която излиза на сцената, но щом решава да я махне интересът към него спада.

Тогава той се насочва към актьорството и се появява в „Стар Трек“, „Пери Мейсън“ и др.

филми през 60-те и 70-те години на миналия век, но пробивът му идва във филма „Мръсният Хари“, което му осигурява и ролята в „Страски и Хъч“.

След като приключва сериалът се връща към музиката и записва албума с рок балади в края на 1970-те години.

Соул беше женен пет пъти, включително за актрисите Шърман, Мириам Солберг, Карън Карлсън и Джулия Никсън, и имаше шест деца.

Запознава се с последната си съпруга Хелън Снел, докато играе в „Смъртоносен капан“, а тя отговаря за връзките с обществеността. Той я описва като своята „сродна душа“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Легендарен български завод фалира, започват да го разпродават
Next: Мъж спечелил от тотото, но приятел дал 60 ст за фиша. За кого са парите?

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.