Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Винаги слагам монета във фризера, когато отсъствам повече от два дни: ето защо!
  • Новини

Винаги слагам монета във фризера, когато отсъствам повече от два дни: ето защо!

Иван Димитров Пешев февруари 13, 2024
sdfvsdflkvfdlbkfgkbgfb.png

Когато трябва да напусна дома за дълго време, използвам един лайфхак, който ви позволява да се предпазите от продукти с изтекъл срок на годност

За да съм сигурен, че храната, която е била съхранявана във фризера, все още е годна за ядене, вземам обикновена чаша вода и монета. Защо и как ми помага? – Ще ви разкажа в днешната статия.

И така, отивате на почивка или просто заминавате за уикенда, ясно е, че никой в ​​такива случаи не изпразвате фризера, не го размразявате и не изхвърляте цялата храна.

Разбира се, можете да направите това преди дълга ваканция, но едноседмично пътуване до морето не си заслужава.

Какво да направите

Поставете вода в чаша във фризера и изчакайте, докато замръзне. Сега можете да използвате нашия „индикатор“. Изваждаме чашата с водата, която вече е лед и поставяме монета отгоре и я връщаме обратно във фризера. Нашият свежомер във фризера е готов.

Как работи? – Всичко е много просто.

След като се приберете вкъщи, просто проверете монетата във фризера. По състоянието й можете да разберете дали е имало прекъсвания на захранването или не е имало прекъсване на захранването по време на вашето отсъствие.

Ако Монетата лежи върху леда – това означава, че всичко е наред, фризерът е работил правилно и не е изключвал, а дори и да е изключен, прекъсването е краткотрайно и ледът не е имал време да започне да се топи.

Ако водата в чашата не се размрази, тогава продуктите просто не биха могли да се влошат за толкова кратко време.

Но ако монетата е замръзнала вътре в леда, тогава спирането на тока е дълго и колкото по-дълбоко е под ледения слой, толкова по-голям е рискът продуктите да бъдат развалени. В този случай е по-добре да не поемате рискове и да ги изхвърлите в кофата за боклук.

Разбира се, струва си да се оцени нивото на потапяне. Ако монетата е само малко замръзнала в леда, тогава всичко е наред и е малко вероятно продуктите да са се развалили за такъв период.

Този трик ми проработи няколко пъти. Разбира се, беше жалко да се отървем от съдържанието на фризера, но отравянето е по-малко приятно изживяване, както за мен, така и за близките ми.

Ето защо препоръчвам този метод за проверка на свежестта на продуктите на вас, скъпи читатели.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Туристи хапнаха супа и спагети в популярно заведение в Банско, СМЕТКАТА взриви мрежата
Next: Свекърва ми искаше да се откажа от сина си… А накрая се оказа, че е криела страшна тайна

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.