Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Виновен ли е докторът, гръмнал крадец при самоотбрана
  • Новини

Виновен ли е докторът, гръмнал крадец при самоотбрана

Иван Димитров Пешев юни 28, 2022
samaotobooraot.jpg

Трета година съдът не може да реши

Жоро Плъха тичал 100 метра с куршум в гърдите

Жертвата била надрусана с морфин

Преди дни пловдивският рентгенолог д-р Иван Димитров се изправи отново пред Окръжния съд в Пловдив, за да отговаря за убийството на 28-годишния крадец Георги Джевизов-Плъха. Трета година магистратите не могат да решат виновен ли е докторът и превишил ли е пределите на неизбежна отбрана, след като е бил нападнат. Безспорно засега е само, че пистолетът му „Валтер“, е бил незаконен.

Датата е 2 март 2018 г.

, а часът – 0,30 ч малко след полунощ. Д-р Иван Димитров бил сам в дома си в Пловдив, съпругата му Жулиета и двете им деца заминали за село Крумово. Анестезиологът не спял и случайно погледнал през прозореца – там, в тъмното, светела лампата на гаража му. Секунди по-късно някой я изгасил.

Димитров грабнал незаконния си пищов и слязъл да види какво става. Рентгенологът използвал гаража си повече като работилница – там били и повечето му инструменти, не много скъпи, но здрави и читави. Заварил непознат мъж да се суети около вратата на гаража край купчина вещи, приготвени за отмъкване.

Секунди по-късно съседите чули викове и стрелба. При разпитите Иван Димитров твърди, че е решил да извика: „Стой! Полиция! Легни на земята“, за да сплаши крадеца, който бил на няколко метра. Плъха се обърнал, извадил нож и го хвърлил по доктора. Острието ранило Димитров в глезена. Мъжът метнал и метална рекламна табела, която разкървавила ръката лекаря. Тогава той стрелял – първо във въздуха, а след това – в крадеца, който нямал намерение да бяга, а да нападне с голи ръце. Куршумът улучил Плъха в гърдите. Той спрял, после се обърнал и хукнал да бяга. Изминал над 100 метра с тежката рана, след което се подпрял на паркиран автомобил. Там го видял случаен минувач и се обадил на „Бърза помощ“. На мястото пристигнала д-р Веселина Танева, която заварила Плъха мъртъв. Тя казва, че тялото вече било започнало да изстива, а до него имало нож. Следи от кръв по хладното оръжие обаче не били намерени.

По време на разследването експерти са заключили, че не е усетил болката, защото е бил надрусан с морфин. Наблизо има камера, но по странно стечение на обстоятелствата, записът от 0,17 ч до 2 ч изчезнал. Няма го и пистолетът „Валтер“, с който е извършено престъплението.

Д-р Димитров видял, че е уцелил крадеца, но не го подгонил – боял се, че ранен престъпникът ще е още по-опасен. Позвънил на приятел, събудил го и чак когато човекът дошъл, двамата тръгнали да търсят крадеца. Така и не го намерили. Решили, че е леко одраскан от куршума и е успял да избягал. Вместо да се обади в полицията обаче, д-р Димитров се прибрал вкъщи и решил да заличи следите. Той изхвърлил незаконния пистолет, почистил ръцете си от барутните частици и помолил съсед да изтрие записите от камерата. Комшията по-късно твърдял, че не го е направил, но фактите го опровергават.

Часове по-късно лекарят е арестуван, защото полицията по кървавата следа стига до гаража му. На 5 март Пловдив осъмва блокиран от хиляди хора, които скандират „Свобода за д-р Димитров“. Шествие, дълго почти 2 километра, минава по булевардите „Васил Априлов“ и „Шести септември“, за да се окаже пред вратите на пловдивската прокуратура. Протести има и в Стара Загора.

Полицаи часове наред правиха оглед на мястото на убийството.

Срещу Иван Димитров са повдигнати две обвинения – за умишлено убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана и незаконно притежаване на боеприпаси и оръжие. В жилището му са открити 17 патрона без разрешителни, 16 от тях са за „Макаров“ и два ножа със следи от кръв по тях. По късно вещите лица правят заключение, че е възможно с тях докторът сам да се е наранил.

По време на първото разглеждане на делото от Окръжния съд в Пловдив докторът бе оправдан за убийството. Той се призна за виновен и поиска съкратен процес без разпит на свидетели. На 18 юли 2019 г. съдът постанови, че медикът е невинен за превишаване пределите на неизбежна отбрана. За незаконния пищов и патрони той получи 2 години условно с 3 години изпитателен срок. Апелативният съд обаче не се съгласи с присъдата и върна делото за ново разглеждане, този път с разпит на свидетели.

Причините за решението са няколко. Най-важната е, че приетото от Окръжния съд нападение от Плъха срещу доктора не се потвърждава категорично нито от обясненията на подсъдимия, нито от показанията на свидетели. От разпитите им става ясно само, че са чули изстрели и викове, а един от тях заявява, че видял двама мъже да тичат в различни посоки. Никой не потвърждава обаче, че е станал свидетел как Плъха напада доктора.

Преди няколко дни във фейсбук отново се появиха призиви за протест от пловдивчани. Те настояват д-р Димитров да бъде признат за невинен, защото е защитил дома си.

„Не се чувствам престъпник. Над шест пъти са ме крали. Съжалявам за това, което се случи. Моят живот не е това. Аз не съм убиец, аз не искам и не съм искал това да става. Аз съм лекар, спасил съм много животи“, казва подсъдимият. Той е категоричен, че е защитавал живота си и ако не е стрелял, щял е да стане жертва на наркомана.

Престъпникът пребивал жестоко пенсионери

Сменил си ЕГН-то, за да си изчисти досието

Жоро Плъха има 9 присъди, повечето за кражби.

Жоро Плъха е рецидивист, който не се плаши от затвора. За няколко години натрупал 9 присъди. Той обаче искал досието да му е чисто и подал молба, че е сгрешена рождената му дата.

Кражбите, грабежите и изтезанията остават на сметката на предишния му ЕГН и дълго време Плъха води с чисто минало. Полицаи започнали отново да го хващат да разбива прозорци и врати на тераси нощем и да краде всичко, до което успее да се докопа.

Бил лек и жилав и се катерел като котка дори до втория и трития етаж на сградите. Имал и партньор, който пазел и му помагал в изнасянето на крадените вещи. Така през 2002 и 2003 година двамата извършили множество кражби, от които обаче полицаите успели да докажат само 10, в това число и две, квалифицирани като грабеж.

На 2 декември 2003 година, след полунощ, Плъха и авера му влезли в къща на улица „Авксентий Велишки“. Двамата събудили стопанката – 86-годишната баба Виолета, вързали я за фотьойл и започнали да я измъчват да каже къде са й парите. За по-голяма убедителност съучастникът на Джевизов увил кожен колан около врата на бабата. Плъха рязал с нож по ръцете ѝ. Възрастната жена им дала всичките си пари – 650 лева. Дни по-късно в един от блоковете на бул. „Васил Априлов“ разбили вратата на терасата на жилището на 78-годишния пенсионер Никола Н. Пребили го жестоко, но му взели само 150 лв., защото нямал повече.

Двамата са вкарани от затвора и през 2010 година Джевизов излиза. Не само че не е превъзпитан, а вече е и наркоман.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Новината гръмна и по световните медии: България нанесе безмилостен удар на Русия! Лично Петков поведе щурма
Next: Черен ден за България. На живо от касапницата в Кресненското дефиле, изнасят жертвите. Нека почиват в мир

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.