Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Виновен ли е докторът, гръмнал крадец при самоотбрана
  • Новини

Виновен ли е докторът, гръмнал крадец при самоотбрана

Иван Димитров Пешев юни 28, 2022
samaotobooraot.jpg

Трета година съдът не може да реши

Жоро Плъха тичал 100 метра с куршум в гърдите

Жертвата била надрусана с морфин

Преди дни пловдивският рентгенолог д-р Иван Димитров се изправи отново пред Окръжния съд в Пловдив, за да отговаря за убийството на 28-годишния крадец Георги Джевизов-Плъха. Трета година магистратите не могат да решат виновен ли е докторът и превишил ли е пределите на неизбежна отбрана, след като е бил нападнат. Безспорно засега е само, че пистолетът му „Валтер“, е бил незаконен.

Датата е 2 март 2018 г.

, а часът – 0,30 ч малко след полунощ. Д-р Иван Димитров бил сам в дома си в Пловдив, съпругата му Жулиета и двете им деца заминали за село Крумово. Анестезиологът не спял и случайно погледнал през прозореца – там, в тъмното, светела лампата на гаража му. Секунди по-късно някой я изгасил.

Димитров грабнал незаконния си пищов и слязъл да види какво става. Рентгенологът използвал гаража си повече като работилница – там били и повечето му инструменти, не много скъпи, но здрави и читави. Заварил непознат мъж да се суети около вратата на гаража край купчина вещи, приготвени за отмъкване.

Секунди по-късно съседите чули викове и стрелба. При разпитите Иван Димитров твърди, че е решил да извика: „Стой! Полиция! Легни на земята“, за да сплаши крадеца, който бил на няколко метра. Плъха се обърнал, извадил нож и го хвърлил по доктора. Острието ранило Димитров в глезена. Мъжът метнал и метална рекламна табела, която разкървавила ръката лекаря. Тогава той стрелял – първо във въздуха, а след това – в крадеца, който нямал намерение да бяга, а да нападне с голи ръце. Куршумът улучил Плъха в гърдите. Той спрял, после се обърнал и хукнал да бяга. Изминал над 100 метра с тежката рана, след което се подпрял на паркиран автомобил. Там го видял случаен минувач и се обадил на „Бърза помощ“. На мястото пристигнала д-р Веселина Танева, която заварила Плъха мъртъв. Тя казва, че тялото вече било започнало да изстива, а до него имало нож. Следи от кръв по хладното оръжие обаче не били намерени.

По време на разследването експерти са заключили, че не е усетил болката, защото е бил надрусан с морфин. Наблизо има камера, но по странно стечение на обстоятелствата, записът от 0,17 ч до 2 ч изчезнал. Няма го и пистолетът „Валтер“, с който е извършено престъплението.

Д-р Димитров видял, че е уцелил крадеца, но не го подгонил – боял се, че ранен престъпникът ще е още по-опасен. Позвънил на приятел, събудил го и чак когато човекът дошъл, двамата тръгнали да търсят крадеца. Така и не го намерили. Решили, че е леко одраскан от куршума и е успял да избягал. Вместо да се обади в полицията обаче, д-р Димитров се прибрал вкъщи и решил да заличи следите. Той изхвърлил незаконния пистолет, почистил ръцете си от барутните частици и помолил съсед да изтрие записите от камерата. Комшията по-късно твърдял, че не го е направил, но фактите го опровергават.

Часове по-късно лекарят е арестуван, защото полицията по кървавата следа стига до гаража му. На 5 март Пловдив осъмва блокиран от хиляди хора, които скандират „Свобода за д-р Димитров“. Шествие, дълго почти 2 километра, минава по булевардите „Васил Априлов“ и „Шести септември“, за да се окаже пред вратите на пловдивската прокуратура. Протести има и в Стара Загора.

Полицаи часове наред правиха оглед на мястото на убийството.

Срещу Иван Димитров са повдигнати две обвинения – за умишлено убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана и незаконно притежаване на боеприпаси и оръжие. В жилището му са открити 17 патрона без разрешителни, 16 от тях са за „Макаров“ и два ножа със следи от кръв по тях. По късно вещите лица правят заключение, че е възможно с тях докторът сам да се е наранил.

По време на първото разглеждане на делото от Окръжния съд в Пловдив докторът бе оправдан за убийството. Той се призна за виновен и поиска съкратен процес без разпит на свидетели. На 18 юли 2019 г. съдът постанови, че медикът е невинен за превишаване пределите на неизбежна отбрана. За незаконния пищов и патрони той получи 2 години условно с 3 години изпитателен срок. Апелативният съд обаче не се съгласи с присъдата и върна делото за ново разглеждане, този път с разпит на свидетели.

Причините за решението са няколко. Най-важната е, че приетото от Окръжния съд нападение от Плъха срещу доктора не се потвърждава категорично нито от обясненията на подсъдимия, нито от показанията на свидетели. От разпитите им става ясно само, че са чули изстрели и викове, а един от тях заявява, че видял двама мъже да тичат в различни посоки. Никой не потвърждава обаче, че е станал свидетел как Плъха напада доктора.

Преди няколко дни във фейсбук отново се появиха призиви за протест от пловдивчани. Те настояват д-р Димитров да бъде признат за невинен, защото е защитил дома си.

„Не се чувствам престъпник. Над шест пъти са ме крали. Съжалявам за това, което се случи. Моят живот не е това. Аз не съм убиец, аз не искам и не съм искал това да става. Аз съм лекар, спасил съм много животи“, казва подсъдимият. Той е категоричен, че е защитавал живота си и ако не е стрелял, щял е да стане жертва на наркомана.

Престъпникът пребивал жестоко пенсионери

Сменил си ЕГН-то, за да си изчисти досието

Жоро Плъха има 9 присъди, повечето за кражби.

Жоро Плъха е рецидивист, който не се плаши от затвора. За няколко години натрупал 9 присъди. Той обаче искал досието да му е чисто и подал молба, че е сгрешена рождената му дата.

Кражбите, грабежите и изтезанията остават на сметката на предишния му ЕГН и дълго време Плъха води с чисто минало. Полицаи започнали отново да го хващат да разбива прозорци и врати на тераси нощем и да краде всичко, до което успее да се докопа.

Бил лек и жилав и се катерел като котка дори до втория и трития етаж на сградите. Имал и партньор, който пазел и му помагал в изнасянето на крадените вещи. Така през 2002 и 2003 година двамата извършили множество кражби, от които обаче полицаите успели да докажат само 10, в това число и две, квалифицирани като грабеж.

На 2 декември 2003 година, след полунощ, Плъха и авера му влезли в къща на улица „Авксентий Велишки“. Двамата събудили стопанката – 86-годишната баба Виолета, вързали я за фотьойл и започнали да я измъчват да каже къде са й парите. За по-голяма убедителност съучастникът на Джевизов увил кожен колан около врата на бабата. Плъха рязал с нож по ръцете ѝ. Възрастната жена им дала всичките си пари – 650 лева. Дни по-късно в един от блоковете на бул. „Васил Априлов“ разбили вратата на терасата на жилището на 78-годишния пенсионер Никола Н. Пребили го жестоко, но му взели само 150 лв., защото нямал повече.

Двамата са вкарани от затвора и през 2010 година Джевизов излиза. Не само че не е превъзпитан, а вече е и наркоман.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Новината гръмна и по световните медии: България нанесе безмилостен удар на Русия! Лично Петков поведе щурма
Next: Черен ден за България. На живо от касапницата в Кресненското дефиле, изнасят жертвите. Нека почиват в мир

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Арестуваният охранител от НСО Мартин Варадинов пред цяла България: Изпълних дълга си по закон!
  • Пуснаха непоказвано видео от друг ъгъл със Соня Колтуклиева
  • Учителката на Колтуклиева в занаята: Сценката е смешна! Сонче, и ти остаря, смени обувките
  • Проговори гардът, блъснал Соня Колтуклиева: Мартин Виденов призна за заповед отгоре!
  • Натали Трифонова показа с видео как минава един обичаен ден със сина й Арън
  • Такъв пост публикува на страницата си във Фейсбук Евгени Минчев ден след като журналистката Соня Колтуклиева
  • Колтуклиева от болницата: Винаги така съм постъпвала с политиците, искам отговори
  • Военно-окръжният съд в София пусна на свобода 37-годишния офицер от НСО Мартин Варадинов, който бе задържан и обвинен за нанесена средна телесна повреда на журналистката Соня Колтуклиева.
  • Сърцераздирателно! Соня Колтуклиева умряла от притеснение за дъщеря си в САЩ, която била бременна
  • Дани Петканов избухна след освобождаването на убиеца на Милен Цветков

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.