Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Виолета Бахчеванова си отиде от мъка по мъжа си
  • Новини

Виолета Бахчеванова си отиде от мъка по мъжа си

Иван Димитров Пешев август 19, 2023
vsvsdgsdhsdh.jpg

На 86 години почина голямата актриса Виолета Бахчеванова, една от грандамите на Народния театър. Тя си отиде година, след като този свят напусна съпругът и – актьорът Васил Стойчев /1935-2020/.

Двамата бяха легендарна двойка в театралните среди. Виолета бе неутешима след кончината на мъжа си. „Крояхме планове как съпругът ми ще отбележи 85-годишния си юбилей, а тя каква стана… Женени сме от 1960-а и не мога да си представя как ще живея занапред без моя любим мъж”, сподели през сълзи тогава актрисата.

 

Бахчеванова завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1959 г. в класа на проф. Филип Филипов. Започва да играе в Драматичния театър „Адриана Будевска“ в Бургас, където за един сезон (1960/61) изиграва четири главни роли.

Дебютът ѝ в Народния театър „Иван Вазов“ е през 1961 г. в ролята на Мария Десислава в пиесата „Иван Шишман“ на Камен Зидаров, постановка на Николай Люцканов, която се представя 315 пъти – рекорд за най-дълго играна главна роля в Народния театър. След като се пенсионира, актрисата играе в постановки на Театър 199.

 

Виолета Бахчеванова има многобройни участия в БНР. През 70-те години се занимава активно с дублаж на филми и сериали.

Заедно със съпруга ѝ – актьора Васил Стойчев (1935-2020), представят рецитали и поетични спектакли в България и чужбина. През 1976-1977 г. е преподавателка във ВИТИЗ. През 2001 г. излиза нейната книга „…А театърът може без всеки от нас“.

През 2013 г. артистичното семейство получава награда „Икар“ за „Изключителен творчески принос към българския театър“.

Голямата актриса играе на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ 34 години. Пенсионират я през 1996 г., в разцвета на силите ѝ, когато навършва 55 г., редом с големите Славка Славова, Таня Масалитинова, Георги Георгиев-Гец, Наум Шопов, Георги Черкелов… Но Виолета Бахчеванова го приема с присъщото ѝ достойнство и гледа философски на това.

 

„Истината е само една – бяхме пенсионирани, когато директор беше Васил Стефанов. Цяло съзвездие от актьори остана извън голямата си любов – театъра. С това приключи техният истински живот на сцената. А с каква цел – кой, какво и защо – нека лежи на съвестта на изпълнителите на това дело“, коментира приживе Бахчеванова.

„Бях актриса на дългата рокля. Романтичната класика беше силата ми, въпреки че имах много силни комедийни роли. Все пак обичам класиката и са ме търсили за нея.

Тя може да има съвременна рефлексия. Много исках да изиграя Анна Каренина, винаги ме е вълнувал този образ. Също не си доиграх Мария Стюарт. Аз съм актриса от миналия век и това ми даде спокойствие в този“, признава Виолета.

 

Малко известен факт е, че освен великолепна актриса Виолета Бахчеванова е и отлична певица. Тя е пяла в хора на девойките заедно с бъдещата оперна прима Райна Кабаиванска. Дълго време се колебаела дали да не се отдаде на музиката. Но избира театъра.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Биляна Гавазова влетя в склада на Кауфланд, показа какво има в пилетата им
Next: Извънредно: Княгина Калина катастрофира пияна с 1,6 промила

Последни публикации

  • След незабравима седмица с децата на морето, тя дори не подозираше каква неприятна изненада я чака у дома. Слънцето на България беше оставило златни отблясъци по кожата ѝ, а смехът на малкия Любо и тийнейджърката Елица още кънтеше в ушите ѝ. Но еуфорията от почивката се изпари в миг, щом погледът ѝ падна върху гледката, която допреди дни изпълваше кухнята ѝ със светлина и простор.
  • Купих нов диван, но кучето ми започна да дере и гризе подлакътника… и когато разпрах плата, онемях от това, което видях вътре.
  • Д-р Велислава Кирилова се втурна към гишето на летището с надеждата, че няма да има дълга опашка. Сърцето ѝ биеше като обезумяло, а всяка секунда изглеждаше като вечност. Очите ѝ трескаво обхождаха огромната
  • Приказна сватба. Татяна си бе мечтала за този ден от дете. Представяше си го като най-щастливия, най-светлия момент в живота си, началото на вечността с мъжа, когото обича. Но още от сутринта, всичко започна да се разпада на малки, остри парчета.
  • Слънцето нахлуваше през прозореца на хотелската стая, рисувайки златни ивици по плюшените килими. На двадесет и две години, живеех сама в малък, уютен апартамент в сърцето на града, но въпреки независимостта си, родителите ми винаги бяха моята най-стабилна опора
  • Лидия се събуди в тишината на ранното утро, обгърната от необяснимо чувство на тревога. То беше като студен полъх, който пробягваше по гръбнака ѝ, предвестник на деня, който от години разкъсваше душата ѝ на парчета
  • Лена се наведе до просторната клетка, присвивайки очи от ослепителната светлина, която струеше през прозрачния покрив. Беше късен следобед, а слънцето, макар и вече клонящо към залез, все още изливаше златни лъчи
  • От дядо ти, Мишо, по наследство ти остана само една стара лодка… — изрече хладно чичо му, но когато Михаил се наведе да огледа трюма, намери нещо, което го вцепени… 😳😳😳 А вътре беше скрита папка с документи за крайморски имот…
  • Той замръзна до прозореца – пръстите му стискаха пердето. Не изглеждаше ядосан, по-скоро объркан.
  • Утре вече няма да ви има… — прошепна момиченцето, застанало до болничното легло, вперило поглед в стареца милиардер, а той онемя…
  • Алексей спря на входа на гробището, сякаш невидима стена го спираше. Колко пъти си бе обещавал да се върне в този малък, забравен от света град, колко пъти планираше пътуването, но винаги излизаха „по-важни“ неща. Спешни срещи, инвестиции, пътувания в чужбин
  • Пищната бална зала на хотел „Гранд Палас“ в София блестеше в злато и кристал. Стотици свещи хвърляха мека светлина върху елегантно облечените гости, чиито гласове се сливаха в приятен ромон. Въздухът беше наситен с аромата на бели рози и изискана френска кухня. Всичко беше подготвено за най-важния ден в живота на Наталия и Алексей – денят на тяхната сватба.
  • Не мога да опиша вълнението, което изпитвах, докато карах към болницата. Сърцето ми биеше в ритъма на клаксоните, а всяка улична светлина блещукаше като обещание. Днес щях да прибера Таня и нашите новородени близначки у дома
  • Гласът на Елена трепереше, но думите ѝ прозвучаха твърдо и смразяващо. Тя стоеше на прага на леля си Валя, обляна в студена пот. „Лельо Валя, дойдох за таблета и обувките. И да ви кажа, че сватбата се отменя…“
  • Музиката зазвуча – нежна, тържествена, изпълнена с обещания за вечна любов. Силвия, облечена в рокля от бяла дантела, която се спускаше като водопад от коприна и тюл, пое дълбоко въздух. Сърцето ѝ биеше в ритъма на струните
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След незабравима седмица с децата на морето, тя дори не подозираше каква неприятна изненада я чака у дома. Слънцето на България беше оставило златни отблясъци по кожата ѝ, а смехът на малкия Любо и тийнейджърката Елица още кънтеше в ушите ѝ. Но еуфорията от почивката се изпари в миг, щом погледът ѝ падна върху гледката, която допреди дни изпълваше кухнята ѝ със светлина и простор.
  • Купих нов диван, но кучето ми започна да дере и гризе подлакътника… и когато разпрах плата, онемях от това, което видях вътре.
  • Д-р Велислава Кирилова се втурна към гишето на летището с надеждата, че няма да има дълга опашка. Сърцето ѝ биеше като обезумяло, а всяка секунда изглеждаше като вечност. Очите ѝ трескаво обхождаха огромната
  • Приказна сватба. Татяна си бе мечтала за този ден от дете. Представяше си го като най-щастливия, най-светлия момент в живота си, началото на вечността с мъжа, когото обича. Но още от сутринта, всичко започна да се разпада на малки, остри парчета.
  • Слънцето нахлуваше през прозореца на хотелската стая, рисувайки златни ивици по плюшените килими. На двадесет и две години, живеех сама в малък, уютен апартамент в сърцето на града, но въпреки независимостта си, родителите ми винаги бяха моята най-стабилна опора
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.