Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Виолета изхвърли Цвети от Игри на волята и през сълзи обяви: Извинявам се на предаването!
  • Новини

Виолета изхвърли Цвети от Игри на волята и през сълзи обяви: Извинявам се на предаването!

Иван Димитров Пешев октомври 28, 2023
sdfdfsgdgerwewrew.png

Кадри: „Нова телевизия“

Още един участник напусна „Игри на волята“ тази вечер. Това е световната шампионка по калистеника Цвети Станева. Тя загуби елиминационен дуел срещу бизнесдамата, живееща в Америка – Виолета Стайкова.

 

23-годишната участничка бе пратена на битка, след като получи пет гласа на номинационен съвет. 47-годишната й съплеменничка в „Гладиаторите“ пък отиде на дуел по служебен път, след като бе изловена в нарушение – да си подсказва с дъщеря си Денислава от „Старейшините“ за това кого ще пращат на номинации племената.

Днес двете трябваше да си изберат по един помощник за битката. Иван Рълев защитаваше Виолета, а Крум Стоянов – Цвети.

 

Рълев успя да спечели схватката, в която трябваше да се нарежда пъзел за време, като помежду всяка сесия трябваше да се обръща 80-килограмова гума по няколко пъти.

 

Така Виолета получи предимство в същинската битка с Цвети. Едно от препятствията бе да се вкарат четири топчета в мишена, като по-възрастната участничка имаше с едно по-малко. В двубоя им имаше и други компоненти като плуване, стрелба и минаване на ръце през въздушно препятствие.

 

В крайна сметка Виолета се справи по-добре и изхвърли Цвети от шоуто. Тя се извини на продукцията за това, че е сгрешила и мамила.

„В живота не правя такива работи. Не правя саботажи, а се боря. Аз съм на 47 години и трябва да бъда пример. За това се извинявам и благодаря, че ми дадохте втори шанс“, каза тя през сълзи.

 

Така в риалитито останаха 14 души – „Старейшините“ Мастагарков, Дунев, Мартин, Виктория, Оряшкова, Михаил, Денислава и Момчил и „Гладиаторите“ Рълев, Радо, Виолета, Теодора, Крум и Калоян.

При победата си над Крум пък Рълев получи също и 30 гроша, както и правото единствен да отиде да залага на съботните битки между кандидати за сезон 6 и All stars-а.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: МОН с важна новина за всички ученици. Прочетете какво се случва
Next: Почина Делко Лесев

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.