Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Високо напрежение в Хелс Китчън: Участничка откърти вратата, поиска да напусне шоуто
  • Новини

Високо напрежение в Хелс Китчън: Участничка откърти вратата, поиска да напусне шоуто

Иван Димитров Пешев март 27, 2024
casvdsfvdskfbkfdnkghnlhg.png

Вместо да покажат способностите си в готварството, участниците от „Хелс китчън“ се отплеснаха да уреждат лични сметки пред очите на зрителите.

Конфликтът между сладкарката Стефани и новодошлата в отбора на Червените Михаела, достигна критична точка в последния епизод. Двете се захапаха още на резервация предния ден, продължиха и в караваните пред очите на останалите. Този спор изкара извън равновесие Стефани и тя изпусна жестоко нервите си, като дори си позволи да нанесе щети в спалнята на женския отбор.

След гнева й остана една изкъртена врата и след наказанието да нямат дори легла, сега не могат да си затворят дори помещението. Това беше поредно спречкване между двете дами, а все по-ескалиращата вражда продължава да носи негативи както за целия им отбор, така и за всяка една от тях поотделно.

Денят за кулинарите от двата отбора започна стресиращо, а подвижните Кухни на Ада се озоваха в село Подгумер, където ги очакваха народни танци, шопски традиции и голяма порция готвене, пише vihrogon.bg.

Битката за спалните обаче се оказа трудна за червените и след като се провалиха се озоваха в позната за тях ситуация – в Бункера на Ада.

Двете дами започнаха жесток скандал и дори намесата на фена на Левски не успя да ги укроти. Не оставиха и добро впечатление у зрителите.

„И кво стана… Стефани започна да обижда първа, сума ти обиди избълва, накрая чупи и руши“, „Трябва да се успокои и да се съсредоточи в готвенето, способно момиче е“, „И двете са ми антипатични, със самочувствие без покритие. По – добре да излязат и да спрат да се излагат“.

Тази година в сезон 6 на “ Hell’s kitchen “ тотално избиха рибата. Едни играят ролята на влюбените гълъбчета други едни катми не могат да приготвят . В кокошарника люти разправии и трошене на имуществото. Сезона още малко ще свърши те вкарват нови участници“, са само малка част от коментарите в мрежата.

Засега шеф Ангелов запазва мълчание и не се явява арбитър. Дамите са оставени да се разберат, но най-вероятно ще дойде момента, в който ще им загорчи от тези невъздържани изблици на гняв.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пенсионерите взимащи пенсия от Пощата получиха важно известие за срока
Next: Заведение иска 5 лв. такса за тоалетна. Жители: Прави са!

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.