Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Високо напрежение в Хелс Китчън: Участничка откърти вратата, поиска да напусне шоуто
  • Новини

Високо напрежение в Хелс Китчън: Участничка откърти вратата, поиска да напусне шоуто

Иван Димитров Пешев март 27, 2024
casvdsfvdskfbkfdnkghnlhg.png

Вместо да покажат способностите си в готварството, участниците от „Хелс китчън“ се отплеснаха да уреждат лични сметки пред очите на зрителите.

Конфликтът между сладкарката Стефани и новодошлата в отбора на Червените Михаела, достигна критична точка в последния епизод. Двете се захапаха още на резервация предния ден, продължиха и в караваните пред очите на останалите. Този спор изкара извън равновесие Стефани и тя изпусна жестоко нервите си, като дори си позволи да нанесе щети в спалнята на женския отбор.

След гнева й остана една изкъртена врата и след наказанието да нямат дори легла, сега не могат да си затворят дори помещението. Това беше поредно спречкване между двете дами, а все по-ескалиращата вражда продължава да носи негативи както за целия им отбор, така и за всяка една от тях поотделно.

Денят за кулинарите от двата отбора започна стресиращо, а подвижните Кухни на Ада се озоваха в село Подгумер, където ги очакваха народни танци, шопски традиции и голяма порция готвене, пише vihrogon.bg.

Битката за спалните обаче се оказа трудна за червените и след като се провалиха се озоваха в позната за тях ситуация – в Бункера на Ада.

Двете дами започнаха жесток скандал и дори намесата на фена на Левски не успя да ги укроти. Не оставиха и добро впечатление у зрителите.

„И кво стана… Стефани започна да обижда първа, сума ти обиди избълва, накрая чупи и руши“, „Трябва да се успокои и да се съсредоточи в готвенето, способно момиче е“, „И двете са ми антипатични, със самочувствие без покритие. По – добре да излязат и да спрат да се излагат“.

Тази година в сезон 6 на “ Hell’s kitchen “ тотално избиха рибата. Едни играят ролята на влюбените гълъбчета други едни катми не могат да приготвят . В кокошарника люти разправии и трошене на имуществото. Сезона още малко ще свърши те вкарват нови участници“, са само малка част от коментарите в мрежата.

Засега шеф Ангелов запазва мълчание и не се явява арбитър. Дамите са оставени да се разберат, но най-вероятно ще дойде момента, в който ще им загорчи от тези невъздържани изблици на гняв.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пенсионерите взимащи пенсия от Пощата получиха важно известие за срока
Next: Заведение иска 5 лв. такса за тоалетна. Жители: Прави са!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.