Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Висши сили бдят над жените от тези зодии и винаги им посочват правилния път
  • Новини

Висши сили бдят над жените от тези зодии и винаги им посочват правилния път

Иван Димитров Пешев юли 14, 2023
qwdqwdwqrastt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Всеки човек поне веднъж в живота си се е сблъсквал с безнадеждна ситуация, от която сякаш няма изход.

И точно когато му се струва, че светът около него започва да се разпада, се случва нещо неочаквано и проблемът сякаш се решава от само себе си.   

Жените, родени под зодиакалните знаци, за които днес ще ви разкажем, сякаш си имат свой ангел хранител.

 

Небесата винаги ги пазят, а една невидима ръка сякаш всеки път им показва правилния път. Още с раждането си те чувстват невидима защита, някакъв щит, който прогонва злото далеч от тях. Те винаги успяват да се измъкнат от безизходицата, в която се намират, без да са претърпели особени загуби.

 

Истинското предназначение на тези дами и кармичният им път са известни само на най-висшите сили.

Първото място в класацията е за представителките на зодия Близнаци. Тях с право ги наричат късметлийки. Късметът ги следва по петите им още от самото раждане. По някакъв неразбираем начин те винаги успяват да са на правилното място в точното време.

 

Всички значими събития в живота им са една щастлива случайност.  По пътя си те винаги срещат правилните хора, случайно попадат на обява за мечтаната работа и всеки път правилната информация попада навреме в ръцете им. И всичко това благодарение на ангелите хранители, които бдят над тях.

Второто място е за представителките на зодия Дева. Те не се отказват дори и в най-трудните и безнадеждни ситуации. А висшите сили им помагат и подсказват правилния изход.

 

Девата знае кога е по-добре да мълчи и кога да пристъпи към действие. В последния момент тя може да промени курса и да избегне неприятностите.

В работата си Девите винаги се радват на огромен късмет и бърза кариера. Този знак е надарен с огромна проницателност, ясен ум и потресаваща работоспособност, но всички тези качества се умножават стократно от висшите сили. Все едно някой ангел хранител ги обгръща с крилата си и не ин позволява да паднат или да допуснат грешка.

„Бронзовият медал“ в тази класация е за Стрелците. Много позитивен знак на Зодиака. Родените под него дами са невероятни оптимистки. А както е известно – късметът обича именно оптимистите. Именно затова висшите сили избират да им помагат в трудни ситуации.

 

Когато хората се изправят срещу представител на този зодиакален знак, започват да се усмихват против волята си.

Стрелците просто живеят живота си, рядко се оплакват и не спират да благодарят на съдбата за това, което има.

Покровителството на висшите сили може да се види ясно в живота им. Те получат много по-лесно това, което искат. Понякога дори нямат време да помислят за какво мечтаят и то се сбъдва.

Жените от тази зодия са като талисман и често, без да подозират, чрез действията си насочват хората по правилния път.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

};

(function(d, s, id){ var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) {return;} js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = "https://connect.facebook.net/en_US/sdk.js"; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));

Continue Reading

Previous: Първородната дъщеря е женска версия на бащата: Ето от кой родител наследяваме зъбите, очите, телосложението
Next: Обрат с осигуровките от 1 август! Засяга всеки работещ

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.