Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Владимир Путин се свлече на бюрото
  • Новини

Владимир Путин се свлече на бюрото

Иван Димитров Пешев юли 5, 2022
vaoldaldaputinin.jpg

Владимир Путин изглежда подпухнал и изтощен, докато се опитваше да остане буден по време на среща с висш военен служител, показва ново видео.

Путин – за когото се говори, че приема стероиди като част от лечението на рак на щитовидната жлеза – се свлече на бюрото си и изглеждаше уморен в кратък клип от срещата с министъра на отбраната Сергей Шойгу вчера.

69-годишният мъж успява да изрече без ентусиазъм поздравления към войските си – за които твърди, че са „освободили“ проруския източен регион Луганск в Украйна .

След като камерата записва краткото съобщение на Путин. В режисираното предаване той казва на войските „да си починат и да развият своите бойни способности“, след като превземат стратегическия регион.

Путин мърмори: „Другите военни части, включително група „Изток“ и група „Запад“, трябва да изпълняват задачите си съгласно предварително одобрени планове.

Съобщава се, че диктаторът е бил поразен или от Паркинсон, или от рак на щитовидната жлеза, като слуховете се носят за болния тиранин от началото на войната.

Миналия месец професор по медицина каза колко опасно е вземането на решения от Путин, защото е на висока доза стероиди.

Високопоставени фигури в разузнавателния алианс „Петте очи“ – Австралия, Канада, Нова Зеландия, Обединеното кралство и Съединените щати – цитираха източници от Кремъл, според които смятат, че има физиологично обяснение за глобално осъденото решение на руския президент да започне кървава война в Украйна .

Казват, че той има така наречената „роидна ярост“, която се причинява от продължителната употреба на стероиди.

Професор Ангъс Далглиш от Университета Сейнт Джордж, Лондонски университет, се съгласява: „Чуваме всички неща, които хората казват за него, като например, че бързо губи нервите си и е много разочарован, така че мисля, че той очевидно е бил на анаболни стероиди. “

Професор Далглиш казва, че Путин е нарцисист, който прави егоманични неща, като например да позира с голи гърди върху коне.

„Този ​​тип хора вероятно ще приемат анаболни стероиди“, продължи той.

Професорът по медицина каза още, че Путин може да приема опиати: „Той имаше наистина силна болка в гърба, така че е вероятно да приема опиати, те също могат да ви направят тъп и агресивен.“

Решението му да нахлуе в Украйна беше широко осъдено и доведе до смъртта на над 4000 цивилни, като се смята, че истинският брой е по-висок.

Професор Далглиш каза, че ако хората дадат съвет на Путин, който той не хареса, „на практика ги отхвърля, уволнява ги или ги поставя под арест“.

Темата със здравето на Путин е отново актуална, след като деспотът беше видян видимо треперещ , докато връчваше медал в средата на юни. /News2.bg

Това стана, когато Путин връчи Държавната награда на Руската федерация на режисьора Никита Михалков в Кремъл.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Горещо проучване показа искат ли българите второ правителство на ПП с Петков и Василев, цифрите са смайващи
Next: 20-годишна призна, че е бременна, а седмица след това бъдещата баба разбра нещо шокиращо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.