Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Влади Въргала разплака България и шеф Манчев в Черешката
  • Новини

Влади Въргала разплака България и шеф Манчев в Черешката

Иван Димитров Пешев август 11, 2023
vlasdiqwkrqkwrow.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Изключително емоционална бе вечерята в „Черешката на тортата“, на която домакин бе обичаният български актьор Владислав Карамфилов, популярен като Влади Въргала.

Той не посрещна гостите в дома си, а на заведение, но това не му попречи да покаже уменията си в кухнята.

Останалите участници тази седмица са актрисата Мая Бежанска, писателката Цветелина Цекова, диджей Моник и продуцентът Борислав Чучков.

 

В началото Въргала показа портрет на Джоко Росич, с който са били много близки.

 

„Господ ми даде тази възможност нашите животи да се преплетат по някакъв начин.

Когато имам казуси за решаване, гледам го в очите и някакси от само себе си ми се получава отговора“, сподели той за познанството си с великия артист от смесен произход.

 

55-годишният софиянец направи тематична украинска вечер, а причината бе, че с тази страна е свързан семейно.

Помощници в кухнята му бяха 17-годишните близначки Анастасия и София, които той представи като свои племенници.

Те са дъщери на брат му от Украйна Костя.

Интересът на зрителите за връзката му с Украйна бе задоволен с разказа му, който обаче дойде малко по-късно пред неговите гости в ресторанта.

 

Влади анонсира, че ще приготвят някои от най-характерните гозби от украинската кухня.

Въпреки това, на старта той направи салата, която се казва „Въргала“ – зелена с дресинг, гриловани тиквички, чери домати, авокадо и френско козе сирене.

 

Сред останалите ястия имаше борш, шпикован свински бут в тава със зеленчуци, пампушки – хляб с малки парченца копър и магдзаноз, както и вареники.

 

„Когато избухна войната в Украйна тревогите ни бяха с тях.

Брат ми остана там, а Наташа и децата успяха да дойдат точно на 1 март, затова на Анастасия и София им викам Пижа и Пенда.

Те са най-хубавите ми мартенички“, прегърна ги той.

 

„Перфектен ви стана борша, много ми хареса.

Менюто е доста тестяно, което не е много добре“, каза шеф Иван Манчев, а домакинът отговори, че може би само украинската кухня може да бие по тесто италианската.

След като приготви всичко в кухнята, актьорът облече типична украинска носия, с която посрещна гостите си.

В началото на масата дойдоха само Чучков, диджей Моник и Цекова, тъй като Мая Бежанска имаше представление и бе предупредила, че ще закъснее.

 

Една от любопитните ситуации се заформи при първата наздравица.

Домакинът се чукна с чаша с вода, тъй като е отказал алкохола.

Това не се понрави много на Чучков, тъй като се оказа, че е суеверен.

„Аз знам, че ако казваш с безалкохолно „наздраве“, е на безпаричие“, посочи той.

Въргала се усмихна и го контрира с думите: „Аз пък мисля, че много алкохол е на безпаричие“.

 

След това Влади представи двете си племенници, а гостите му зададоха най-очаквания въпрос – каква е връзката му с Украйна.

Ето какво отговори актьорът:

„Вторият ми баща – човекът, който ме е отгледал. Аз бях трети клас, когато станахме едно семейство.

Човекът, който ми е дал всичко, има първи брак с украинка.

От този брак се ражда синът им Костя. Костя е мой прероден брат.

Ние не сме кръвни братя, но ние сме едно семейство.

Неговото семейство е наше семейство. За много неща бях подготвен в живота, но за това, че ще има война, която ще ме касае мен пряко, това ме обърка.

 

Една сутрин се събуждам, тръгвайки за репетиция, и разбирам, че е избухнала война.

Оттам нататък звъниш телефони, не знаеш какво следва, кое по-напред.

В едната ръка държа реквизита, в другата телефона да ми кажат тръгнали ли са, не са ли тръгнали.

Аз седя и си викам: „С това ли съм се занимавал цял живот, тази професия ли аз съм мислел, че има смисъл от нея?“

Толкова безсмислена ми се стори тя.

Но в един момент си дадох сметка, че това е изключително отговорно, което го работим.

Задачата на нашата професия е да направим така, че да няма война.

Когато тя избухне, защото то е заложено в човека, да можеш да превържеш душите на хората.

Защото те ще са наранени, те ще са осакатени, и те тепърва ще имат нужда от лечение. Нашата професия е част от това“.

 

„Брат ми остана там и каза:

„В моя народ в момента има в духа подем и обединение, аз не мога да тръгна.

Аз зная, че моето семейство ще е на сигурно място“, добави разчувстваният актьор.

Той получи успокоително потупване по рамото от стоящата до него Цекова.

 

„Влади отвори една друга врата и друго измерение, за да ни сближи“, призна след разказа Чучков.

Последва разведряване на масата, а в компанията стана истински забавно, когато дойде Мая Бежанска.

Тя пристигна от представлението, което е играла с Филип Аврамов – „Сватба със закъснител“.

 

Любопитното е, че беше облечена като домашна прислужница, а в устата си имаше протеза, наподобяваща грозни зъби.

Още при влизането си тя хвана за сакото Чучков и каза, че трябва да изхвърли боклук оттук, повеждайки го навън

. Сценката развесели всички участници.

 

До края на вечерта настроението бе на макс, а изненадата на домакина искрено ги изненада.

Те бяха заведени да играят рулетка. Мая Бежанска спечели, въпреки че разкри, че не е играла досега подобно нещо.

 

Последваха оценките на участниците.

Въргала получи пълен комплект от 40 точки, което се случи и в предишните две вечери тази седмица с домакинини Бежанска и Цекова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Драмата на една 35-годишна жена: Подиграват ми се, че ще остана стара мома, но е по-добре да съм сама
Next: Хей, уволнен си, казва управителката на портиера, без да знае, че той ще й бъде шеф на следващия ден

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.