Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Влади Горанов със скандални разкрития за побоища в Министерски съвет, които е предизвиквал Петков
  • Новини

Влади Горанов със скандални разкрития за побоища в Министерски съвет, които е предизвиквал Петков

Иван Димитров Пешев октомври 17, 2022
gggoasorasnrasov.jpg

Човек може да бъде полезен в политиката, без да е народен представител. Бил съм зам.-министър и министър. Щом съм във вашето студио, значи съществуват още механизми. Това заяви Владислав Горанов от ГЕРБ пред Нова тв.

„Правителство винаги има. Въпросът е дали ще е служебно или редовно. Редовно правителство в началото след изборите ми се струваше по-вероятно да има.

Сега, като слушам куп заклинания, ми се струва, че трудно ще бъде съставено без ГЕРБ. Това явно не се разбира от другите партии в парламента. Заклеймяването със сигурност не е най-правилното“, обясни той.

„Защо само с „Възраждане“ и ДПС да можем? Стефан Янев също е в парламента. „Възраждане“ имат различна политика. Има много неща на ценностно ниво, които поставят под съмнение – членството в НАТО и ЕС. Сключихме споразумение със стратегическо партньорство със САЩ, увеличихме парите за отбрана.

Не изпускай тези оферти:

Газовият проект е страхотен проект, който ако спрем да наричаме „платен с данъците на българите“, ще сме прави. Една стотинка от данъци не е дадена за този проект. Трябва да сме честни“, каза Горанов.

Той заяви, че лично не би седнал на масата с преговори с ПП.

„Борисов понякога надскача дребните неща, но аз съм сигурен, че всички трябва да се смирят и докато това не се направи, нямаме аргументи да бъдем снизходителни. ПП твърдят, че могат да управляват сами. Предпочитат да управляват с наследниците на бившите комунистии и партии с тежко минало“, обясни Горанов.

„Това надлъгване кой ще е по-малко виновен, че няма да има правителство, няма смисъл. Нито средствата по европейските фондове, нито бюджета няма да бъде постигнат.

Оправданието, че ще ходим на избори, не мога да го намеря. ДБ е естествен партньор на ГЕРБ. Неестествен партньор са националистите и левите. Нито една от партиите от Патриотичния фронт не поставяха под въпрос евроатлантизма. Военният министър настояваше за повече разходи за отбрана. Патриотизмът не означава промяна на курса“, каза бившият финансов министър.

„Не съм чувал разнопосочни сигнали. Росен Желязков е кандидатурата на ГЕРБ за председател на 28-ото НС. Всеки народен представител има право. Не познавам г-н Минчев. Изглежда интелигентен, от малкото уравновесени народни представители от ПП. Желязков го превъзхожда с опит, диалогичност, липса на натрупвания, които Минчев трябваше да изтърпи“, посочи той.

Владислав Горанов разкри, че е чувал за агресивни изблици от страна на Кирил Петков в министерски съвет.

„Разказвали са ми за много странни неща. Говори се за побоища в Министерски съвет. Политици са ми разказвали. Били са свързани с избухване на агресия от страна на министър Петков. Не знам дали е истина, но това са ми казвали“, разказа той.

„С актуализацията на Годишния закон за бюджета за тази година Министерският съвет и министърът на финансите трябваше да покажат, както изисква Законът за публичните финанси, какво се предлага в актуализацията за 2022 г. и какво носи то като последици в следващите две-три години”. Това коментира Владислав Горанов от ГЕРБ, бивш министър на финансите по NOVA NEWS.

Финансистът коментира, че догодина дефицитът ще достигне 7 на сто от БВП и винаги, когато държавната сметка е на дефицит, се налага теглене на нов външен дълг, а също и че когато свърши ликвидността, политиката не помага.

„В момента, в който с лека ръка решиш, че можеш да удвоиш за две-три години пенсиите и да увеличиш възнагражденията в бюджетната сфера със сериозни размери, и в същото време да предлагаш компенсации за бизнеса, няма сметка в света, която да може да издържи.

Всъщност, това което представи финансовото министерство, е това, което ни очаква следващата година. Ще минат години, докато успеем да се вместим в разумна фискална рамка. Със сигурност не е добра идея да се вдигат данъците и никой не го предлага.”

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Използвайте всяка вечер и ще изтеглите и последния грам мазнини
Next: От Пирогов: Ето какво е състоянието на шофьора, помел 19-годишното момиче на спирка в Стрелбище

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.