Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Владо Н. Пенев: Излизам и ще кажа цялата истина за мен и красивата Марта Г. Вачкова
  • Новини

Владо Н. Пенев: Излизам и ще кажа цялата истина за мен и красивата Марта Г. Вачкова

Иван Димитров Пешев септември 25, 2023
vsdagsdfghdfhfd.png

Владо Пенев не съжалява, че не е сключил граждански брак с колежката си Марта Вачкова.

 

Двамата изживяват голяма любов от години, но никога не са официализирали връзката си пред държавата и Бог.

„Ние сме толкова близки. Толкова години сме заедно и толкова неща сме преживели.

 

Това, че не сме се оженили, не е грешка. Може би точно това е запазило тези отношения, които имаме до момента“, призна актьорът в предаването „Събуди се“ по „Нова“.

Екранният комисар Попов от сериала „Под прикритие“ издаде и че бащата на половинката му – актьорът Григор Вачков, много го е харесвал и е искал те да бъдат заедно.

„Цял живот Марта е била много популярна.

Първо заради баща си, след това заради това, което самата тя е направила и пътя, който сама е извървяла.

 

Аз винаги съм стоял някъде отстрани и това винаги ми е било удобно, никога не съм страдал от това.

 

Никога не ми е било важно да ме разпознават хората, но ето, че се случи на вече зрели години“, допълва Пенев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не е за вярване как изглежда сега Сашко от Перник, който цяла България търси 9 дни
Next: Драмата. Близките на Мира Добрева още са в потрес

Последни публикации

  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.