Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Владо Пенев пред Деси Банова разкри за първи път истината за връзката си с Марта Вачкова
  • Новини

Владо Пенев пред Деси Банова разкри за първи път истината за връзката си с Марта Вачкова

Иван Димитров Пешев септември 24, 2023
dfghghfgjfgj.jpg

Израсналият на пъпа на София Владо Пенев заяви по Нова телевизия, че иска да се вземат строги мерки драскането на графити по стените на сградите.

 

Той разходи Деси Банова-Плевнелиева и екир на Нова телевизия по улиците в центъра на столицата. Около къщата на Вазов и Народния театър, и се похвали какво лично е направил, за да се запазят старите сгради.

 

Оказа се, че актьорът постоянно пише жалби и води дела по темата.

Заради него на някои фасади са махнати принудително климатиците, за да не ги загрозяват.

 

С графитите обаче Пенев не може да се справи и затова иска да бъдат обявени за престъпление.

Деси Банова-Плевнелиева предпочете обаче да се порови в личния живот на актьора.

Тя припомни, че Марта Вачкова е казвала, че съжалява, че не се е омъжила за Владо Пенев.

“Баща ѝ много ме харесваше”, коментира той. Пенев допълни, че въпреки волята на великия Григор Вачков е по-добре, че са си останали много близки приятели, но не са станали мъж и жена с Марта.

 

“Тя винаги е била по-известна, първо покрай баща си, после с това, което сама е направила.

Аз винаги съм стоял по-отстрани”, заяви Владо Пенев. Той също така разкри, че като млад не е бил много общителен. “Бях затворено и темерутесто дете. И юноша”, призна любимецът на публиката.

Владо Пенев също така каза, че се радва, че неговите фенове изпитват респект, а не просто привличане. “Радвам се, че не си позволяват това, което съм виждал хора да си позволяват с други колеги”, коментира актьорът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Български учен остави без думи Цънцарова и Йочев, каза истината за българите
Next: Meteo Balkans с прогноза: Стихийни бури удрят Балканите, ето кога

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.