Присъединяването на България към еврозоната по всяка вероятност ще се отложи и няма да стане реалност през 2024 г., каквито заявки бяха дадени преди няколко месеца.
Причините са както политически, така и икономически – България вече не отговаря на два от трите технически критерия за членство – и за инфлацията, и за размера на дефицита.
Това мнение споделят икономистите, участвали във финансовия форум NEXT DIFI. Политическата криза в България е спирачка за приемането на еврото
„Инфлацията е твърде висока, за да може Европейската централна банка да си затвори очите“, смята бившият финансов министър Симеон Дянков.
Не изпускай тези оферти:
От началото на годината инфлацията в България не напуска топ 5 на най-високите сред страните от ЕС. Стойността ѝ е двуцифрена от първия пълен месец след началото на войната в Украйна – март.
Според Маастрихтските критерии страна членка на ЕС може да стане част от еврозоната при инфлация не по-висока от 1.5 пункта над средната в трите страни членки с най-ниска инфлация. България остава сред лидерите в Европа по ръст на инфлацията
Освен това България вероятно ще наруши и правилата за дефицит през предстоящата година, точно когато ЕС ще върне в сила правилото след 3-годишна дерогация заради пандемията.
„Няма да влезем в началото на 2024 г. Объркаха се нещата“, заяви Дянков, като според него най-рано може да сменим валутата от 1 януари 2026 г., и то „ако има смислено и консервативно управление на публичните средства“.
За консервативни бюджети призоваха и бившият зам.-финансов министър Любомир Дацов и икономистът Георги Вулджев. „Нужно е рязко редуциране на дефицитите, за да се пребори инфлацията“, подчерта Вулджев. Походът на България към еврото все повече тревожи Европа
И тримата специалисти обаче не виждат политическа воля за това – особено предвид честите парламентарни избори в последните 2 години и опитите на политиците да спечелят вота на избирателите, харчейки бюджетни пари, предава Economic.bg.
Икономистите бяха категорични, че 2023 г. ще бъде трудна, а по думите на изпълнителния директор на „Кофас България“ Пламен Димитров в момента „оптимистите са изчезващ вид“.
Дянков обаче припомни, че при влизане в еврозоната за България ще се отключи огромен ресурс от порядъка на 10-15 млрд. евро, които в момента са резерв в БНБ заради валутния борд.
Те могат да се използват за инвестиции в икономиката, като това са два пъти повече средства от тези, които България очаква да получи по Плана за възстановяване и устойчивост. ЕК намали парите за България по Плана за възстановяване с над 500 млн. евро
България печели от слабото евро
Европейската единна валута отслабна рязко след началото на войната в Украйна и на няколко пъти през последните 6 месеца се изравни с долара. А прогнозите са тя да продължи да пада поне още година, година и половина. Германия плаща в лева, ако еврото се обезцени още?
По думите на Любомир Дацов САЩ много по-бързо ще овладеят инфлацията и ще излязат от кризата. Бившият финансов министър обаче вижда и предимство за страната ни в износа.
От началото на годината той чупи рекорди и с помощта на инфлацията. „Нашите износители на различни стоки и услуги печелят и са конкурентоспособни, защото се представят добре на пазари с долари в момента“, подчерта Дянков.
Още за пари:
Брутните финансови активи на българските домакинства са нараснали с 6,1% през 2021 г. до 100 млрд. евро, което е под дългосрочната средна стойност от 7,5% годишно през последното десетилетие, сочи докладът на Allianz Global Wealth Report, който проследява състоянието на активите и задълженията на домакинствата в близо 60 държави.
Общи финансови активи на домакинствата в България в млрд. евро. Графика: Allianz Общи финансови активи на домакинствата в България в млрд. евро. Графика: Allianz
Един от двигателите на ръста са активите под формата на застрахователни и пенсионни фондове, които отбелязват стабилно увеличение от 13%, подхранвани от нарастващия дял на новите спестявания в размер на 1,4 млрд. евро.
По-голямата част от новите спестявания обаче се озоваха в банкови депозити (3 млрд. евро), увеличавайки тeзи активи с 9,8%.
Ценните книжа, от друга страна, отбелязват ръст с едва 2,2% през 2021 г., доста под дългосрочната средна стойност от 6,0%. Освен на колебливия български фондов пазар, това се дължи и на слабите приходи в държавата от едва 0,5 млрд. евро (-75% спрямо 2020 г.).
Нетните финансови активи се увеличават с 4,9%, като на глава от населението са 11 410 евро, което нарежда България на 36-то място в проучването.
По отношение на дълга на домакинствата в България през 2021 г. той се е повишил с 10,8%. Съотношението дълг към БВП се запазва на ниво от 31% благодарение на силния икономически растеж. Това приблизително съответства на средната стойност от 33% за страните от Източна Европа, членки на ЕС.
Дълг на глава от населението в евро. Графика: Allianz Дълг на глава от населението в евро. Графика: Allianz
Последно „Ура!“
Според доклада 2021 г. вероятно е последната година на старото „ново нормално“ със силни фондови пазари, задвижвани от паричната политика. Домакинствата по света се облагодетелстваха значително – за трета поредна година глобалните финансови активи нараснаха с двуцифрено число, достигайки 233 трлн. евро (+10,4%). През последните три години това богатство се е увеличило със зашеметяващите 60 трлн. евро.
Три региона се открояват с ръст на активите: Азия, но без Япония (+11,3), Източна Европа (12,2%) и Северна Америка (+12,5%).
Основният двигател на растежа е бумът на фондовите борси. Той е допринесъл с около две трети за растежа на богатството през 2021 г.
Новите спестявания също остават високи. Въпреки спада с около 19% през 2021 г. с 4,8 трлн. евро, те все още са с 40% над нивото през 2019 г. Видът на спестяванията, макар и незначително, също се променя: делът на банковите депозити намалява, но с дял от 63,2% той остава предпочитаният вид активи за спестителите.
От друга страна, ценните книжа, както и инвестициите в застрахователни и пенсионни фондове, набират все по-голяма популярност, но техният дял в новите спестявания е далеч по-малък, съответно с 15,5% и 17,4%. Отразявайки тази динамика, банковите депозити в световен мащаб са нараснали с 8,6% през 2021 г., което е второто по размер увеличение (след скока от 12,5% през 2020 г.). Активите на застрахователните и пенсионните фондове отчитат много по-слабо развитие, нараствайки с едва 5,7%.
Повратна точка
2022 г. бележи повратна точка. Войната в Украйна затрудни възстановяването след Covid-19 и обърна света с главата надолу: инфлацията е висока, енергията и храната са недостатъчни, а паричното затягане притиска икономиките и пазарите.
Богатството на домакинствата ще се повлияе значително и те ще изпитат затруднение. Очаква се глобалните финансови активи да намалеят с повече от 2% през 2022 г., което ще е първото значително „унищожаване“ на финансово богатство след финансовата криза през 2008 г. В реално изражение домакинствата ще загубят една десета от богатството си.
За разлика от 2008 г., която беше последвана от относително бърз обрат, този път средносрочната перспектива е мрачна: средният номинален растеж на финансовите активи се очаква да бъде 4,6% до 2025 г., в сравнение с 10,4% през предходните три години.
Завръщане на дълга
В края на 2021 г. дългът на домакинствата в световен мащаб възлиза на 52 трлн. евро. Годишното увеличение от 7,6% значително надминава дългосрочната средна стойност от +4,6% и ръста през 2020 г. от 5,5%.
Въпреки това поради рязкото увеличение на номиналното производство съотношението дълг към БВП в глобален мащаб спада до 68,9% (70,5% през 2020 г.).
Географското разпределение на дълга се промени след последната криза. Докато делът на развитите пазари намалява, развиващите се икономики формират все по-голям дял от глобалния дълг.
„Рязкото увеличение на дълга в началото на глобалната рецесия е тревожно“, коментира Патриша Пелайо Ромеро, съавтор на доклада. „През последното десетилетие дългът на домакинствата в развиващите се пазари е нараснал с двуцифрено число и над пет пъти по-бързо от скоростта, наблюдавана в развитите икономики. Все пак общите нива на дълга изглеждат управляеми, но предвид силните структурни насрещни ветрове, пред които са изправени тези пазари, съществува реална заплаха от дългова криза“, допълва тя.