Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вместо да прекарате 30 години в изграждане на къща, от която децата ви няма да имат нужда, направете това
  • Новини

Вместо да прекарате 30 години в изграждане на къща, от която децата ви няма да имат нужда, направете това

Иван Димитров Пешев юли 21, 2023
hhrthfghhghf.png

Архитектът Александър Бородин даде на читателите ни 3 добри съвета за изграждане на къща , а неговият подход се основава на това да не строите къщите като сгради, в които никой няма да живее, а да мислите умно и да действате в съответствие с вашите нужди.

Ако планирате да строите къща или ваканционен дом, чуйте какво има да ви каже специалистът:

„Децата ви никога няма да имат нужда от къщата ви. Сега времената са точно такива. Навремето проектирахме “племенни къщи”, двуетажни и триетажни къщи за синове, снахи и внуци. Днес децата ни нямат нужда от такива домове.

Вашият син няма да иска да доведе снаха си в такава къща, а и няма да изчака да умрете, преди да се ожени…

Така че защо да строите къща за “300” години, да харчите невероятно количество пари и енергия и следващото поколение дори няма да има нужда от нея?”

 

Вместо това той предлага следното:

Съвет №1 – Изградете проста къща без сутерен или таван – само основите

Според него спестяванията са големи, ако се построи къща само с две спални, кухня и баня.

“Изчислете правилно ресурсите си и изберете каква къща ще построите без излишни разходи и тежести след 10-15 години.”

Съвет № 2  – Организирайте разумно пространството

„Ако вече строите къща, тя трябва да е точно по вашите мерки. Например, оставете прозорците на кухнята да гледат към пътя, така че докато миете чиниите, да виждате кой идва и да можете да сложите кафето да се вари.

Барбекюто трябва да бъде направено така, че да можете да се любувате на залеза, докато печете. Важно е къщата ви да е удобна за вас.”

 

Съвет номер 3  – Нямате нужда от басейн и гараж

„Ако построите басейн в задния двор, ще стане следното: първата седмица всички ще плувате. Месец по-късно ще плувате веднъж на две седмици, а след 3-4 месеца вече никой няма да плува в басейна. Защо? Няма да имате време за това. След това ще гледате на басейна само като на задължение за почистване, никога като източник на удоволствие.

Същото е положението и с гаража. Само 5% от хората оставят колите си в гаража. Защо? От мързел! С течение на времето гаражът се превръща в склад и след няколко месеца в него дори няма да има място за колата.

Така че се вслушайте в съвета ми и изградете умно, само най-основното.”

Continue Reading

Previous: Неприлична сума пари ще получат в събота тези зодии
Next: Сашо Кадиев разкри всички подробности за съдбоносното решение

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.