Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Внезапна загуба! Всички го обичаха, а той си отиде като гръм от ясно небе – Почивай в мир!
  • Без категория

Внезапна загуба! Всички го обичаха, а той си отиде като гръм от ясно небе – Почивай в мир!

Иван Димитров Пешев декември 11, 2024
Screenshot_15

На 80-годишна възраст е починал един от най-известните български алпинисти Дойчин Василев. Той е участник в трите национални хималайски експедиции – Лхотце (1981), Еверест (1984) и Анапурна (1989) и има в кариерата си изкачвания на 5 осемхилядника, макар това на Шиша Пангма (8027) през 1999 г., заедно с д-р Карина Сълова, да не е признато от международните статистики, тъй като двамата достигат централния купол (8008 м), а не главния връх (8027 м), съобщи NOVA.

Василев изкачи също така Даулагири (8167 м) през 1995 г., Еверест (8848 м) през 1997 г., Макалу (8463 м) през 1998 г. и Чо Ойю (8188 м) през 1999 г.

Алпинистът е роден на 12 юни 1944 г. в село Кумарица, край София. Завършва висше образование – инженер полиграфист в Лайпциг, Германия. Бил е преподавател в тогавашния техникум по полиграфия и фотография „Юлиус Фучик“, а след това работи в полиграфическии фирми, дори и в един период в МВнР, като съветник на министър Соломон Паси.

Напусна ни най-известният менталист в света

Известният менталист Крескин, познат като „Невероятният Крескин“, е починал на 89 години. Новината беше обявена от семейството му чрез изявление в социалните мрежи.

В своята книга „Тайните на невероятния Крескин“ от 1991 г. той обяснява: „Не съм екстрасенс, окултист или гадател. Не съм четец на мисли, медиум или хипнотизатор. Няма нищо свръхестествено в това, което правя. Аз съм учен, изследовател в областта на внушенията и ‘екстрасензорните’ възприятия. Изпълнявам това, което открия.“

Крескин, роден като Джордж Джоузеф Кресдж в Монклер, Ню Джърси, на 12 януари 1935 г., е вдъхновен от комикса на Лий Фалк „Mandrake the Magician“, който разказва за сценичен магьосник, борещ се с престъпността.

Той е редовен гост в шоуто на Джони Карсън и други популярни токшоута като „The Merv Griffin Show“, „Late Night With David Letterman“, „The Mike Douglas Show“, „На живо с Реджис и Кати Лий“ и „Шоуто на Хауърд Стърн“. Известен е и с приложението на „силата на позитивното мислене“.

Крескин е автор на множество книги, включително „Забавният начин на Крескин за разширяване на ума“ (1984), „Супертайните на Крескин“ (1993), „Как да бъдеш фалшив Крескин“ (1996), „Разговори с Крескин“ (2012) и „В реално време“ (2015).

Continue Reading

Previous: На 55 се влюбих в мъж, 15 години по-млад от мен, само за да открия неочаквана истина
Next: Скоро се започва! НИМХ огласи кога идват сняг и дъжд

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.