Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Внезапно почина доцент Антоний Гълъбов
  • Новини

Внезапно почина доцент Антоний Гълъбов

Иван Димитров Пешев септември 22, 2022
antaoasiniasniasn.jpg

Кадър БТВ

Социологът, политолог и преподавател по политически науки доц. Антоний Гълъбов е починал внезапно на 58-годишна възраст във вторник.

Тъжната вест съобщи в социалните мрежи колегата му и бивш съветник на президента Георги Първанов по въпросите на политическите послания проф. Антоний Тодоров, предаде Дир.

„С тъга научих, че завчера е починал моят колега и адаш Антоний Гълъбов. Моля всички, които имат връзка с брат му или други негови близки, да се свържат с тях. Светла му памет!“, написа проф. Тодоров.

Не изпускай тези оферти:

Доц. Антоний Найденов Гълъбов е роден в София на 30 януари 1964 година. През 1989 година завършва социология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е в Научноизследователския институт за младежта, а от 1991 г. – в Института по социология към БАН.

От 1998 г. е експерт в асоциация „Прозрачност без граници“, преподава в Нов български университет.

Още скръбни вести:

Актьорът Досьо Досев, една от емблемите на бохемския Созопол, почина на 88-годишна възраст, потвърдиха БНР и БТА.

Тъжната вест съобщи главният експерт по „Спорт, демографски и етнически въпроси“ в Созопол Христо Бардуков: „Созопол и България осиротяха! Напусна ни един велик актьор, добър приятел и голям Човек!

Връзките и контактите, които имаше, винаги ги използваше в помощ на хората от града. Той беше влюбен в Созопол и в младите хора. Беше един посланик на щастието и доброто!“

Досьо Досев е починал след обостряне на язва след дълго боледуване. Поклонението пред актьора ще е в Созопол.

Досьо Досев е роден София на 12 април 1934 г., завършва ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” през 1955 г. Играе в бургаския театър в славния период, когато Вили Цанков, Юлия Огнянова и Методи Андонов са режисьори между 1957 и 1961 г.

След 3 сезона и роли, които са завоевание в творческата му биография, напуска след разпадането на групата. Част е от състава на Народен театър за младежта София (1961 – 1965) и Театър „София“, на чиято сцена играе над 4 десетилетия.

Снимал се е в близо 70 филма. Сред тях са „Привързаният балон”, „Гибелта на Александър Велики”, „Мъже в командировка”, „Иван Кондарев”, „Масово чудо”, „Вик за помощ”, „Версенжеторикс”, „Пансион за кучета”, „Подгряване на вчерашния обед”, „Принцът и просякът”.

Носител е на наградата „Златен век – огърлие“ и грамота от 2019 година.

Самият Досев винаги е казвал, че се чувства повече гражданин на Созопол и Бургас, отколкото на София, напомня БНР.

Служебният министър на културата проф. Велислав Минеков написа съболезнователен текст във Фейсбук:

„С огромна болка научих, че е починал големият български творец Досьо Досев.
Той имаше завидна актьорска съдба, защото винаги бе отговорен и ангажиран в изкуството, независимо дали ставаше дума за театър, кино или за малкия екран.

Родната ни култура днес повече от всякога се нуждае от хора като него, съчетали в себе си рицарска доблест, младежки дух и проницателен творчески поглед за истински важните неща в живота. Човек и добър приятел, когото всички възприемат много отдавна като доайен, заради мъдростта, с която ни даряваше.

Талант, за когото тепърва София и морето ще продължават да спорят, защото всеки желае да бъде в компанията на добрите и силните.
За едно съм сигурен – че Досьо Досев е бил истински щастлив, защото нищо в живота на човека не е такъв мощен извор на щастие, както творчеството. Дълбок поклон!“

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жена от Англия отказа да мие косата си в продължение на две години поради мързел и показа резултата
Next: Наш професор в Харков: Путин се тресе от страх! Ето какво се случва в Русия

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.