Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Внимавайте! Служители на Летище София джобят пътниците
  • Новини

Внимавайте! Служители на Летище София джобят пътниците

Иван Димитров Пешев юли 11, 2022
eremreirejranl.png

Слагайте катинари на куфарите, фолирайте ги и се молете на провидението да не ви пребъркат багажа!

На Терминал 2 на летище София и служителите си позволяват да джобят пътуващите. Това става ясно от публикация на Йовка Драганова. Eто какво ни съветва тя: когато ни се наложи да пътуваме да слагаме катинари на куфарите, да ги фолираме и да се молим на провидението да не ни пребъркат багажа.

Служителите на летището крадът юнашки, споделя Драганова.

„От група 11 души куфарите, след чека, на трима са преровени. На един са пробвали, но не успели. Дрехите в куфарите са като в центрофуга.“, разказва още тя.

Разбираме от публикацията, че предпочитанията на мародерите са цигарите. Вероятно служителите страдат от никотинов глад. „5-10 кутии от всеки куфар. Омерзена съм! Гнус ме е! Срам ме е към какво племе принадлежа.“, завършва Йовка Драганова.

В официалния сайт на Летище София е посочено, че заминаващите пътници и техният ръчен багаж подлежат на щателна проверка за вещи, забранени за транспортиране на борда на самолета или за спазване на ограниченията при пренос на течности, аерозоли и гелове в ръчния багаж. Ограниченията не се отнасят за продуктите, закупени от магазините след пунктовете за проверка по сигурност, както и по отношение на някои медикаменти и хранителни продукти.

При подготовка за преминаване през пунктовете за проверка на пътници и ръчен багаж, служителят по сигурността ще изисква от всеки пътник:

  • да представи отделно от ръчния си багаж за проверка носените течности, аерозоли и гелове;
  • да извади преносимите компютри и други електронни устройства от своя ръчен багаж, за да бъдат проверени отделно;
  • да свали палтото или якето, които се проверяват като ръчен багаж. (Палта и якета включват всички дрехи, които са предназначени за облекло на открито, а така също и сака на костюми);
  • да извади всички предмети (ключове, монети, мобилни телефони и др.) намиращи се в него, за да бъдат проверени отделно;
  • при необходимост служителя по сигурността може да изиска да бъдат свалени обувки и други (дрехи и аксесоари), които възпрепятстват проверката за сигурност.

 

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Надеждата не умира: Линда Петкова с изумителен жест
Next: Голямо меле на магистрала Тракия! Ламарина хвърчи на стотици метри

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.