Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Внимание: Може да се окажем с тлъсти кредити без дори да подозираме, ето защо
  • Новини

Внимание: Може да се окажем с тлъсти кредити без дори да подозираме, ето защо

Иван Димитров Пешев септември 27, 2023
asdsdfafewfewfw.jpg

Онлайн схема за теглене на кредити от чуждо име разкриха в Пловдив. Трима души са използвали лицева верификация, за да вземат кредит на името на други хора, пише БНТ.

Парадоксално лицевото разпознаване всъщност осигурява най-високо ниво на сигурност. Единствено човешката непредпазливост може да улесни извършването на престъпления, обясняват експертите.

Технологията работи така, че при всяко следващо използване на банкови услуги се сравнява дали лицето е същото, което е било заснето при регистрацията.

„Това на практика спира възможността друго лице, дори да е излъгало другарчето да се регистрира на чуждо устройство да не може да се използва тази чужда регистрация на това чуждо устройство да се използва за измамнически цели“, обясни проф. д-р Георги Димитров.

Държавните институции задължително използват биометричен пин с лицево разпознаване. В частния сектор обаче това може и да не е приложимо, което е позволило измамата в Пловдив.

„В частния сектор всеки се бори за това да има възможно най-лесно бързо и удобно достъп до потребителите на услугите, т.е. да не се създават допълнителни за тях изисквания.

Но това допълнително изискване разбира се неизползването му е за сметка на сигурността. В този цитиран случай – това се е случило. На практика е активирана възможност за разписване без да е поискано показване на лицето на потребителя към момента, в който е извършено подписването на документи и затова се е случило. На практика това е инцидентен случай“, каза проф. Димитров.

От компанията разработила програмата посочват, че почти всички банки у нас използват лицево разпознаване при онлайн банкиране. А други възнамеряват да го въведат.

За да повишат максимално бдителността на клиентите, софтуерните специалисти са въвели и нови функционалности, сред които повече указателни съобщения на екрана. Технологията е получила и висока оценка.

„Единодушно беше прието от експертите на ЕК, че технологията не може да има такъв пробив, че тя е на едно от най-високите нива на сигурност“, добави проф. Димитров. Въпреки това съветът е един – никога да не се предоставят лични или биометрични данни на съмнителни хора и организации.

„Най-високата степен на защита е бдителност и трябва човек да проверява за какво става въпрос, защо му искат тези неща“, каза програмистът Цветан Филев.

Благодарение на новите технологии подобни измами се разкриват лесно, защото всяко престъпно действие може да се проследи и в крайна сметка да има обвинение в съда.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Напрежение в сглобката: Борисов посече жестоко Асен Василев
Next: Трагедията е страшна: 114 изгорели сватбари, сред тях и деца

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.