Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Внуци се молят на бог и казват последно сбогом на дядо си в кома – той отваря очи минути по-късно
  • Новини

Внуци се молят на бог и казват последно сбогом на дядо си в кома – той отваря очи минути по-късно

Иван Димитров Пешев април 11, 2023
ggggaskdkasroasr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Лекарите се отказаха от възрастен мъж, който беше в кома от много дни. Скоро внуците му дойдоха да си вземат последно сбогом и станаха свидетели на немислимото – дядо им изведнъж отвори очи.

Какъв е най-големият ти страх? За мнозина това е загуба на близките им. Въпреки че знаят, че смъртта е неизбежна, хората се страхуват да загубят своите родители, братя и сестри, баби и дядовци и други близки приятели и членове на семейството. Сърцата им бият луди, когато си помислят за това.

Дори когато хората са на смъртно легло, техните близки продължават да се молят за чудо. Човекът от днешната история беше в подобна ситуация, в която лекарите се опитаха да го съживят, но нищо не помогна. Случилото се след това шокира всички в болничната стая.

НАРАСТВАЩАТА ТРЕВОЖНОСТ

През 2018 г., докато пастор Джим Дюмон беше в къщата на родителите си в Мейн със съпругата си Пам Дюмон, той отиде на разходка една вечер. Няколко минути след като излезе от къщата, Пам започна да се чувства неудобно. Усещаше, че съпругът й е в опасност. Тя си припомни:

„Беше ужас. Беше огромно, нарастващо безпокойство в сърцето ми. Знаех, че нещо не е наред.“

Притеснена за Джим, Пам излезе от къщата, за да го потърси. Когато стигна до края на алеята, страховете й се превърнаха в реалност. Тя забеляза две линейки и полицейска кола надолу по хълма и се втурна към тях, за да види дали са дошли за Джим.

МЕЖДУ ЖИВОТА И СМЪРТТА

Когато Пам се приближи до линейките, тя видя, че кожата на Джим е станала лилава. Тя изпаднала в паника и попитала парамедиците какво се е случило, но те нямали представа. Джим не реагира на CPR и медицинският персонал не можа да вземе пулса му.

Пам не можеше да повярва, че съпругът й, който беше добре преди няколко минути, се бори за живота си. Преди нещата да се влошат, тя се обади на един старейшина в тяхната църква, Пол, и го помоли за помощ. Мислеше, че това е единственият начин да спаси съпруга си. Тя каза на Пол:

„Джим лежи на пътя. Не знаем дали го е ударила кола, но той няма пулс и имам нужда да се молиш.“

ПОЧТИ МЪРТЪВ

Пол утеши Пам и цитира стих от Псалмите „Той ще живее и няма да умре“. Той й каза, че Джим ще оцелее, но виждайки състоянието на съпруга си, я накара да мисли друго. Скоро парамедиците преместиха Джим в Централния медицински център на Мейн, след като взеха пулса му.

Когато лекарите наблюдаваха жизнените показатели на Джим и научиха, че сърцето му е спряло за около 12 до 15 минути, те се разтревожиха. Д-р Микеле Гузовски, който беше дежурен тази вечер, обясни, че намаленият кръвен поток може да засегне мозъка на Джим.

Лекарите се притесняваха, че Джим може да получи мозъчна травма, тъй като сърцето му беше спряло да работи толкова дълго. Те го поставиха в лекарствена кома за лечение, очаквайки да се събуди след 36 часа. Не знаеха, че Джим не отваря очи с дни.

МОЛИТВИ И ДОБРИ ПОЖЕЛАНИЯ

Междувременно членове на църквата се събраха, след като научиха за критичното състояние на Джим. Над сто души се поклониха на Бог и се молеха заедно за неговото възстановяване, очаквайки той скоро да се събуди.

Синът на Джим и Пам, Джъстин, лекар, беше в болницата с баща си и постоянно се опитваше да го съживи. Четири дни след като Джим изпадна в кома, Джъстин се притесни, защото това не беше добър знак. Д-р Гузовски разкри:

„С всеки изминал ден, в който някой не се събуди, ние ставаме все по-загрижени. Знам, че чувството им за страх го е имало. Моето също беше.”

ГУБА НА НАДЕЖДА

Шансовете Джим да се събуди намаляваха, но членовете на църквата не губеха надежда. Те продължиха да се молят за своя пастор, вярвайки, че Бог ще го изцели по чудодеен начин. Една християнска радиостанция също беше помолила своите слушатели да се молят за него.

След като видя, че баща му не е постигнал никакъв напредък, Джъстин загуби надежда. Той беше уведомил жена си и децата си да бъдат готови да си кажат последно сбогом. Междувременно лекарите казаха на Пам, че мозъкът на Джим е увреден. Тя си припомни:

„На шестата сутрин, в 7:30, ми казаха, че има мозъчно увреждане.“

СВИДЕТЕЛ НА ЧУДО

Вярвайки, че баща му изживява последните си мигове, Джъстин заведе децата си в болницата, за да могат да видят Джим за последен път и да се сбогуват. Децата влязоха в болничната стая, застанаха до дядо си и започнаха да му пеят.

Няколко мига по-късно в стаята се носеше вълна от недоверие, когато Джим изведнъж отвори очи. Джъстин не можеше да повярва, че баща му се е върнал към живота, въпреки че беше на ръба на смъртта. Той се втурна към чакалнята и каза на майка си:

„Мамо, трябва да влезеш там. Той оживява, мамо.“

>> свързана история – Плачещият баща чува, че дъщеря му е починала и започва да се моли, тя отваря очите си дни по-късно

СИЛАТА НА МОЛИТВАТА

Наред със семейството на Джим, изненада беше и медицинският персонал. Те казаха, че не са ставали свидетели на подобно нещо. Скоро пастор Джим се възстанови от увреждането на мозъка и беше готов да се прибере у дома. Той вярваше, че това е заради молитвите на хората. Д-р Гузовски каза:

„Знаете ли, знаем какво знаем за медицинската част от нещата, но това, което не знаем, са факторите извън нашия контрол. И силата на вярата на хората е реална.“

Джъстин също беше изненадан да види, че Джим се справя самостоятелно с ежедневните си задължения, след като беше в критично състояние в продължение на дни. Той каза, че в повечето случаи на увреждане на мозъка пациентите не се възстановяват.

Пътуването на Джим беше доста шокиращо и рядко.
Историята на Джим ни учи за силата на молитвата.

Членовете на църквата не спряха да се молят, въпреки че знаеха, че лекарите са се отказали. Те вярваха, че той ще се възстанови и скоро той го направи. Той също така подчертава любовта, която децата имат към своите баби и дядовци.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Майка отказа да спре животоподдържащата система на сина си, продължи да се моли, докато най-накрая чу думата мама
Next: Когато двама братя откриха нещо необичайно, ги очакваше огромна изненада

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Най-накрая! Началникът на отбраната на България каза откъде идват дроновете убийци
  • Предупредих Слави стотици пъти! „Червенкова проговори за Еюп Темиз: Отправи тежки въпроси към Ния Темиз. Вижте повече.
  • От България Турция предупреди и Русия, и Украйна: Не минавайте червените ни линии! Имаме целия капацитет да действаме
  • Току що нови разкрития! Морската битка край българския бряг: Дрон е взривен с бойна стрелба
  • Лора Крумова след съдебното решение относно убиеца на водещия: Това дело беше второто убийство на Милен
  • Легендарната треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева, известна с подкрепата си за Румен Радев и с публичните си позиции в защита на Русия
  • Илияна Йотова осъди постъпката на службата и поиска оставката на началника на НСО генерал-майор Емил Тонев.
  • В БСП искат оставките на Зарков и Таков! Социалистите бесни заради слабата кампания, искали силни лидери за местните избори догодина
  • Методи Савов е жива легенда на българския алпинизъм
  • Чалга звездата призна, че поддържа приятелски отношения с почти всички свои бивши – а с настоящия съпруг на едната дори работят заедно в общ бизнес.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.