Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Внучката на Бисер Киров почина трагично на 17 г.
  • Новини

Внучката на Бисер Киров почина трагично на 17 г.

Иван Димитров Пешев август 12, 2023
biiiserkqkrq.png

Трагедия е сполетяла семейството на Бисер Киров (1942-2016). Преди няма и месец, едва на 17-годишна възраст, в Германия е починала неговата внучка Елиса.

За внезапната ѝ кончина съобщи нейният баща Бисер Киров-младши в социалните си мрежи.

„Скъпи приятели, напусна ни обичаната ни дъщеря и прекрасна малка сестра Елиса. Тя остави хиляди мечти и покрусени приятели и роднини… Светла ѝ памет!“, написа съсипаният от мъка баща.

Трагичната вест шокира приятелите на семейството. Родителите обаче не пожелаха да уточнят причината за ранната смърт на своето дете. От дълги години синът на естрадната легенда, който е кръстен на него, живее в Берлин заедно със съпругата си Катя и двете им дъщери. Потънала в скръб след загубата е и сестрата на покойната Елиса – Малена.

Двете момичета бяха неразделни. Рядко се прибираха в България, но когато идваха у нас, обичаха да посещават с приятели любимата си Варна. До последно са споделяли снимки заедно, на които изглеждат повече от щастливи.


Елиса (вляво) със сестра си Малена

Смъртта на Елиса е поредната трагедия, случила се в семейството на Бисер Киров, над което сякаш витае прокоба. Дъщерята на големия певец Венциноса издъхна от скоротечен рак само на 42-годишна възраст през 2014 г. Тя остави две деца сираци, които след кончината ѝ бяха отглеждани от певеца и неговата съпруга Митка. Две години след като погреба щерка си, естрадният доайен напусна света на живите. Той бе покосен от мозъчен инсулт на 74-годишна възраст.

Изпълнителят на „Юноша бледен“ няколко години водеше битка с рака и бе решен да се бори и да не се предава в памет на дъщеря си, но загубата ѝ го довърши. По негово желание той бе погребан при нея в селото на родителите си – Чокмаково.


Естрадната легенда с четирите си внучета

Киров издъхна на 6 ноември 2016 г. в Берлин, където се лекуваше от левкемия. Приживе не остави завещание, а парите и имотите му провокираха скандали при делбата от наследниците му. Обичаният от поколения изпълнител се славеше като един от най-богатите в жанра, натрупал пари и имоти от близо 5 милиона долара по време на дългогодишната си кариера и своите над 4000 концерта по света и у нас. Той имаше апартаменти в центъра на Берлин, Москва и София, както и наследство в родния си край в Смолянско.


Бисер Киров – младши 

Тъй като последните повече от 2 десетилетия от живота си Киров изкара в Русия, наследството му се делило според руските закони. Така вдовицата му Митка наследила 75% от цялото му имане, а синът му останал с почти празни ръце. Преди време беше тръгнал слух, че двамата дори мислели да се съдят, но се оказа, че майка и син са успели да постигнат съгласие. Заради скорошната трагедия Митка заминала в Германия, за да бъде край сина си Бисер-младши.

Вдовицата на певеца избягва публичните появи след неговата кончина. За последно тя присъства на медийно събитие през 2017 г., когато беше официалното представяне на книгата на Киров, която той завършил малко преди да почине.


 Певецът със сина си Бисер и дъщеря си Венциноса, която почина само на 42 г.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Един от най-известните българи остана без пукнат лев, оплака се, че няма пари дори за хляб
Next: Първата жена шеф на РПУ: Изпълнителната власт в момента няма интерес от силна полиция

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.