Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вода пет лева. Вече е обидно!
  • Новини

Вода пет лева. Вече е обидно!

Иван Димитров Пешев юли 22, 2022
vodaodaopeptelelva.jpg

Ето какво сподели Емил Йотовски, български лекар, писател, драматург и сценарист:

“Видях някаква жизнерадостна сметка от черноморско капанче, където бутилка вода е продадена за пет лева. Наглед нищо страшно. Ако искаш пиеш, ако не – не пиеш. Но не е съвсем така.

Собственици, арендатори и други. Когато бутилка вода по родното ни море е пет лева е обидно. Не, че няма места, където е и по десет. Може и по повече. Но тук говорим за нас си.

И водата трябва да е нещо, което би следвало да е достъпно. Да не е ВИП. Да не е ексклузивно. Нищо, че е на морето. Нищо, че е с гледка към безбрежната морска шир. Когато детето ти поиска вода да не се чудиш как да му откажеш. Ами ако си с две деца?

Търговци, разберете, че проблемът е точно в петте лева. Водата ви не струва пет лева. Много хора – ваши клиенти ще се почувстват прецакани с вода за по пет лева и ще запомнят това чувство. Ще го помнят цяла година, че и повече.

Ще помнят и ще говорят. И от това ще губите вие. Прецаканите няма да запомнят колко струват плочките пред бара ви. Колко струва столът, на който седят. Те ще запомнят малките гадни нещица, които са ги накарали да се чувстват зле. Не си мислете, че някой ваш гост ще се чувства много важен, специален или ВИП с вода от пет лева.

Че така му отговаряте на стандарта. Такива хора има само във вашите фантазии. Когато е принуден да си купи вода от пет лева (щото видиш ли друга няма), вашия турист се чувства изнуден.

Да, има и хора, които ще поглъщат вашата петлевова вода без да трупат гняв. Но те са единици. А сезон с единици не се прави. Единиците не пълнят кръчмата.

За да са ви пълни заведенията имате нужда от клиенти. Клиенти, на които толкова им е харесало, че и догодина да искат да дойдат при вас. Да ви помнят. Да са се почувствали добре. Да искат да открият същите хубави неща, които са били причина да запомнят мястото.

Да чакат на опашка пред заведението ви, защото знаят, че там ще си прекарат страхотно. И вие пак ще печелите, но не от вода по пет лева а от оборот. Ще печелите повече.
Вече морета има бол, и тези, които нямат проблем да пият вода от по пет лева имат богат избор. Разберете го. Тези с възможностите вече ги поизтървахте.

Единственото нещо, с което може да си спасите сезоните е старанието. Салатата да е вкусна, сервитьорът да се усмихва или поне да не ви мрази. Менюто да не е омазано и ламинираните му страници да не се отварят с „джвак“. Солта да не е станала на една мокра буца, въпреки ориза вътре. И най-вече водата да не е пет лева. Защото десет пъти надценка е вредна за вашия бизнес освен ако не сте приели, че бизнесът ви е да изнудвате.

Туристът не е магаре. Не го товарете, докато може да носи. Защото той не е дошъл да носи, а да почива. Оставете, колко струва водата на летището в Хамбург.

Тук е България и ако искате българите като клиенти – не ги обиждайте. Защото тези които бягат от вас го правят с някаква причина. Започнете с водата. Колко е просто”.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Безкрайно тъжна вест. Само на 7 годинки почина Яни от Русе
Next: Жесток скандал разтресе парламента! Атанасова и Ананиев се хванаха за гушите

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.