Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Военен трик, с който можете да заспите навсякъде и по всяко време за 2 минути
  • Новини

Военен трик, с който можете да заспите навсякъде и по всяко време за 2 минути

Иван Димитров Пешев юли 16, 2023
Screenshot_2-11.png

Представете си, че е късно през нощта и се мъчите да спите. Това не е изненадващо – хроничното недоспиване става все по-разпространено или поне все повече се говори за него.

Изследователите казват, че близо 30% от населението на света страда по един или друг начин от безсъние и умора.

Ако сте един от онези, на които им е трудно да заспят бързо (или изобщо), ще се радвате да разберете, че има така наречен военен метод за сън, използван от военните сили по света, който помага на хората да се научат да заспиват само за 2 минути.

Методът на военния сън

Военният метод за сън се появява за първи път през 1981 г. в книгата на бившия военен и олимпийски треньор Лойд Бъд-Уинтър, наречена Relax and Win: Championship Performance, която е специално създадена за военни и пилоти, за да се научат как да заспиват бързо при всякакви условия.

Все пак за военните добрият сън може да бъде въпрос на живот и смърт.

Самият треньор Уинтър прекарва годините след Втората световна война, разговаряйки с военнослужещи и научавайки от пилоти за малко известна техника, която те използват, за да заспят бързо.

Скоро 96% от военните (в огромен брой страни), използвали военния метод от книгата на Лойд Уинтър, се научили да заспиват в рамките на 10 минути – дори да има стрелба на заден план.

Основно внимание на този метод се обръща последователното отпускане на всяка част от тялото от лицето до пръстите на краката.

След това, докато тялото ви се отпуска, вие изчиствате ума си, като мислите за някаква приятна сцена, като например, че сте в лодка в езеро.

И така, каква е вълшебната техника?

Ето 5 ключови стъпки, които са специално разработени, така че всеки да може да започне да практикува метода от днес:

 

Отпуснете лицето си: започнете, като отпуснете лицето, очите, веждите и челото си и освободете напрежението от устните и челюстите, включително езика. Почувствайте напрежението в тях и съзнателно отпуснете тези мускули.

Започнете да отпускате горната част на тялото си: след това се концентрирайте върху горната част на тялото, отпуснете раменете, гърба си и след това преминете към ръцете, дланите, дланите и освободете всяко напрежение от пръстите си.

След това отпуснете всеки крак: оставете усещането за релаксация да премине и през краката ви и почувствайте как цялото напрежение изчезва. Оставете краката си да потънат в мекото легло.

Изчистете ума си: опитайте се да изчистите ума си от всеки стрес и мисли и си представете успокояващи сценарии. Има няколко начина да направите това. Например, опитайте да визуализирате някои успокояващи образи, като например да се носите в лодка, плаваща в кристално чисто езеро и да гледате нагоре към облаците. Ако това не помогне, опитайте да си повтаряте думите „не мисли“ отново и отново за около 10 секунди.

Продължете да дишате: вдишайте и издишайте бавно. Използвайте метода на дишане 4-7-8. Този метод включва вдишване през носа, като броите до 4, задържане на дъха си, като броите до 7, и издишване през устата, като броите до 8. Този начин на дишане може да помогне за забавяне на сърдечната честота и да отпусне тялото ви, като така заспите по-лесно.

През първите няколко дни свикването с тази техника може да бъде много трудно, затова е важно да я практикувате всяка вечер в продължение на 1 месец. Въпреки това, можете лесно да почувствате първите забележими резултати само след 1 седмица от военната техника за сън.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Снахата на Тодор Живков: Людмила не се самоуби, приятели я предадоха
Next: Сeмeйcтвoтo c 11-тe мaлчугaни oт Руce c рекорден бpoй oтлични oцeнки

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.