Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Возят внучето на Илияна Йотова в бебешка количка за 5 бона
  • Новини

Возят внучето на Илияна Йотова в бебешка количка за 5 бона

Иван Димитров Пешев септември 15, 2023
sfdhfghfgjfgjfg.jpg

 

В тузарска количка за близо 5 хиляди лева се вози първородният внук на вицепрезидента Илияна Йотова. Малкият Максим се появи на бял свят през март тази година и скоро ще стане на четири месеца.

Вицето на Румен Радев стана баба благодарение на сина си Марин. Той и дългогодишната му половинка и законна съпруга Кристиана се ожениха на пищна сватба през есента на 2020 г., а няма и три години по-късно станаха родители на първородна рожба.

Младото семейство редовно може да бъде забелязано на разходки с малкия Максим в центъра на София и парковите пространства в столицата.

Очевидно Марин и половинката му държат наследникът им да расте досущ като принц и не правят компромиси с качеството на всички необходими за отглеждането му вещи.

Те са купили бебешка количка на една от най-известните и предпочитани от заможните родители марки, която е решена в черно и златно и е от лимитирана дизайнерска колекция.

Макар наличността да е вече изчерпана почти в цялата страна, от онлайн магазините, в които се е предлагала, е видно, че цената е била 4729 лева, което се равнява на близо 10 минимални пенсии. С тази сума много пенсионери у нас преживяват почти цяла година.
От щастливите семейни снимки на сина и снахата на Илияна Йотова е видно, че Кристиана е влязла в перфектна форма много бързо след раждането. Заради притеснения от уроки обаче двамата с Марин все още не показват сина си по снимки. Малкият Максим още на 40-ия си ден се превърна в звезда, защото партито по случай орисването му се състоя в скъпарския ресторант „Есте“ в столицата, собственост на Кирил Домусчиев. Там гурме шедьоврите в менюто не са по джоба на всеки, а цените на салатите стигат до 52 лева.

Марин и Кристиана, които са любители на пътешествията и са посетили десетки дестинации в целия свят, все още не са излизали извън страната заедно с новия член на семейството. Вероятно обаче до края на летния сезон ще отидат в тричленен състав поне на море. Най-дългите пътешествия на бебе Максим до момента са до царския дворец „Врана“ в покрайнините на София и известен хидропарк до столичното село Горна Малина.
Синът на Йотова и съпругата му са заедно от цели девет години и мечтаели за още дечица, като си пожелавали в скоро време да имат и дъщеричка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Акад. Денков посече много лошо протеста за зърното, ще пламне ли държавата?
Next: Бойко Борисов обяви голяма новина!

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.