Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Возят внучето на Илияна Йотова в бебешка количка за 5 бона
  • Новини

Возят внучето на Илияна Йотова в бебешка количка за 5 бона

Иван Димитров Пешев септември 15, 2023
sfdhfghfgjfgjfg.jpg

 

В тузарска количка за близо 5 хиляди лева се вози първородният внук на вицепрезидента Илияна Йотова. Малкият Максим се появи на бял свят през март тази година и скоро ще стане на четири месеца.

Вицето на Румен Радев стана баба благодарение на сина си Марин. Той и дългогодишната му половинка и законна съпруга Кристиана се ожениха на пищна сватба през есента на 2020 г., а няма и три години по-късно станаха родители на първородна рожба.

Младото семейство редовно може да бъде забелязано на разходки с малкия Максим в центъра на София и парковите пространства в столицата.

Очевидно Марин и половинката му държат наследникът им да расте досущ като принц и не правят компромиси с качеството на всички необходими за отглеждането му вещи.

Те са купили бебешка количка на една от най-известните и предпочитани от заможните родители марки, която е решена в черно и златно и е от лимитирана дизайнерска колекция.

Макар наличността да е вече изчерпана почти в цялата страна, от онлайн магазините, в които се е предлагала, е видно, че цената е била 4729 лева, което се равнява на близо 10 минимални пенсии. С тази сума много пенсионери у нас преживяват почти цяла година.
От щастливите семейни снимки на сина и снахата на Илияна Йотова е видно, че Кристиана е влязла в перфектна форма много бързо след раждането. Заради притеснения от уроки обаче двамата с Марин все още не показват сина си по снимки. Малкият Максим още на 40-ия си ден се превърна в звезда, защото партито по случай орисването му се състоя в скъпарския ресторант „Есте“ в столицата, собственост на Кирил Домусчиев. Там гурме шедьоврите в менюто не са по джоба на всеки, а цените на салатите стигат до 52 лева.

Марин и Кристиана, които са любители на пътешествията и са посетили десетки дестинации в целия свят, все още не са излизали извън страната заедно с новия член на семейството. Вероятно обаче до края на летния сезон ще отидат в тричленен състав поне на море. Най-дългите пътешествия на бебе Максим до момента са до царския дворец „Врана“ в покрайнините на София и известен хидропарк до столичното село Горна Малина.
Синът на Йотова и съпругата му са заедно от цели девет години и мечтаели за още дечица, като си пожелавали в скоро време да имат и дъщеричка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Акад. Денков посече много лошо протеста за зърното, ще пламне ли държавата?
Next: Бойко Борисов обяви голяма новина!

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.