Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Войната не е само в Украйна: Янев разби Петков за две големи издънки и го захапа
  • Новини

Войната не е само в Украйна: Янев разби Петков за две големи издънки и го захапа

Иван Димитров Пешев март 8, 2022
kirucohoo.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

„Партия се прави от хора. Когато хората имат единомислие, тогава правят партия. Ако намеря такива хора, бих участвал в партия. Затова казвам, че като му дойде времето, ще го направя. Лидерът се избира от самата партия.

Когато се съберат хората и решат какво искат да правят, каква е програмата и какво ще се случват, те ще си изберат лидера. Тези хора обаче трябва да бъдат българофили.“ Това каза в „Лице в лице“ по bTV бившият военен министър и служебен премиер Стефан Янев.

„Нека мислим за бъдещето на България, запазването на ценностната ни система и за това да ни има. Вероятно има партии, които отразяват тези възгледи, но нека да помислим за един друг момент.

Ние като че ли свикнахме изборите ни да се провеждат с избирателна активност 30-40%. Ние нямаме представителност, а едно мълчаливо мнозинство, което не е представено в парламента. Талантите, които са в голямата част от спектъра са интересни“, допълни Янев.

„БСП вероятно имат право да се притесняват от много неща. Но аз не правя екип, който ще прави атаки по партиите, за да им взима структурите. Те да се замислят за вътрешнопартийния си живот, защото те са по-скоро там, отколкото отвън“, коментира още той.

Янев изтъкна, че иска партията му да бъде пробългарска, а не лява, дясна или центристка.

„Колкото повече и по-добри работни места има, толкова по-голяма възможност има българите да се върнат и да развиват бизнесите си тук“, каза още той.

„Какво означава, че не сме 100% в НАТО и ЕС? Ние сме. Не се поставя под съмнение решение на НАТО или ЕС. Те са особен тип решения, които се поддържат от национални държави и всяка една има мнение и участва във формирането на общото мнение и решение.

България, за съжаление, е изградила поколения от хора, които работят по тази тематика без да са в състояние да защитят националния интерес, а се съгласяват с платформите на други държави и не защитават националния интерес. Вместо да използваме тези съюзи, за да се защитим, ние ползваме общите решения на други държави, чиито глас се е чул по-добре“, обясни Янев.

„Не съм мислил по темата за добро име на партията“, вметна той.

„Не се чувствам като грешката, но коментираме думите на един човек, който направи внушение, че аз имам готова партия и всичко останало, което не е така. На второ място, направи голяма грешка по отношение на познаването на функционирането на държавата.

Той не може да ме уволни. Нека поработи по речника си и да не търси това какви постове как е трябвало да бъдат координирани. Бърка какво точно управлява“, каза Стефан Янев по повод думите на Кирил Петков в интервюто му пред Цънцарова неделя вечер.

„Аз заявих няколко пъти, че не се чувствам виновен за това, че съм сторил нещо нередно. Аз исках да чуя аргументите и да чуя дебата в пленарната зала. Това, което българският народ успя да види и да прецени за себе си дали е правилно“, каза той.

Янев разказа, че миналия уикенд Петков му е изпратил съобщение, с което му е съобщил, че иска оставката му.

„Да искаш оставката на министър заради една дума, не е редно. Не спекулирам за натиск от други посолства. Надявам се, че не е лапсус, а непознаване на институционалната среда. Има дълбоко неразбиране в тази среда, което е формирало управлението на МС и министър-председателя, относно това кой е националния интерес и каква е добрата среда“, обясни Янев.

„По отношение на батальонна група, която българската армия изгражда, но аз вече не участвам. Не мога да кажа дали върви, но неразбирането е, че в едни времена като днешните, всеки емоционално започва да разбира от военно строителство, стратегии и всичко останало и тънките линии в коалицията, по отношение на това какво искат, водеше до допълнително обяснение.

Когато обясних и защитих позицията, че България разчита на развитие на батальонна група на базата на български войски и самото решение на МС го е записало така“, разказа той.

„Най-голямото разминаване беше в позицията на г-жа Нинова, която каза, че съм настоявал за нещо друго. Решението е публично и всеки може да го прочете.

Пише, че България приема да изгради българска батальонна бойна група на НАТО на българска територия, която при необходимост и нужда може да бъде допълнена с други войски. Аз не мислех, че имаме противоречия с Нинова, но от една медийна изява разбрах, че е така“, завърши Янев.

„Това, разбира се, че е война. Няма как, когато умират хора и има хуманитарна катастрофа, когато се разрушава инфраструктура, да търсим други начини на изразяване. Аз обяснявах, но кой е разбрал е друга тема. Когато използвах думата „операция“ цитирах Путин и исках да намекна, че отваря вратата открехната за дипломация.

Дали ще има война 3 месеца или 3 години, ще дойде ден за дипломация и ние трябва да участваме с позиция. Смятам, че българската територия не е пряко застрашена от военни действия, но ни чакат икономически и социални удари. Дали няма да стане 200 долара на барел? Кой знае?

Когато дойде момент за дипломация, къде ще сме позиционирани ние в отношенията си с тази държава? Системата на санкции поставя един дребен въпрос- поддръжката на самолетите ни от Русия, защото няма кой друг да ги поддържа. Дали те ще откажат или ние, това е хубав въпрос. Изтребителите от САЩ ще закъснеят с 15-18 месеца.

Поставих въпроса за компенсиране или обяснение за това закъснение и за съжаление обещаха, че ще дойдат техни представители, но се случиха тези събития. Поставих темата за компенсации няколко дни преди да ме освободят и после поискаха оставката му. Не правя спекулации, просто така се случи“, допълни бившият военен министър.

Според Янев изпълнителната власт трябва да прецени можем ли да помогнем на Украйна, но е важно да се сметне на каква цена.

„Ако решим, че ще предоставим изтребителите си на друга държава, означава, че се отказваме от защита на собственото си небе. Неслучайно сме в списъка на неприятелските държави на Русия от ЕС.

Ще разберем в бъдеще какво означава това. До момента в това няма военен смисъл, но при продължаване на такъв тип действия, които оказват предоставяне на помощ, дали ще е в помощ или ще задълбочи конфликта е трудно да се каже, защото в момента има голяма пропаганда от двете страни на конфликта. Има война, но виждаме тежки покъртителни картини, но не и какво се случва на терен“, коментира той.

„Аз бих бил против да пратим изтребители. Хвърлянето на съчки в пламъка няма да го изгаси, а ще го поддържа“, заключи Янев.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Петър Дънов: След заразата идва Трета Световна война. Ще бъде последната за човечеството!
Next: Сбъдва ли се пророчеството на Свети Паисий за Третата световна война?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.